Постинг
11.09.2020 17:38 -
Въстанията на русофилските кучки в България (5)
След провала на опитите да предотврати Съединението Русия нито за минута не изостави старите си идеи за завладяване на България, скъсвайки дипломатически с нея и демонстративно предоставяйки я „на самата себе си“. Сменяха се само методите на завладяване. (по извадки от "Авантюры ръсского царизма в Болгарии", сборник документи издаден в Москва през 1935 г.)
Русия се опита да проникне в България по пътя на организирането на местни заговори. Отгърна се нова, бурна, кървава страница в историята на руската политика в България. Отвори я още Каулбарс по време на престоя си в България, като организира през октомври 1886 г. в Бургас въстание под ръководството на капитана на руска служба Набоков.
Руското правителстство не само поддържаше русофилските банди с оръжие и пари, но пое в свои ръце ръководството на движението. За отклоняване на вниманието от подмолната си дейност Русия свика в Константинопол конференция на представители на българското правителство и на българската опозиция начело с Цанков, целяща „мирното разрешаване на българската криза“. Докато тя заседаваше, българските офицери Груев и Бендерев посетиха Петербург, получиха инструкции в Министерството на външните работи и после се отправиха в Букурещ. Там се печатаха нелегални възвания, руският посланик Хитрово събираше ръководните сили, съставяше се диспозиция за действията на бъдещите въстаници, накрая оттам се подаде сигналът. Под ръководството на руската дипломация се създадоха емигрантски комитети в Букурещ, в Константинопол, а през 1887 г. — Централен емигрантски комитет начело с Цанков. Емигрантските сили се концентрираха в Одеса като резерв. В средата на февруари 1887 г. Силистра, Русчук и Румелия потънаха в кръв. Но опитът за сваляне на регентството от силите на русофилите завърши с неуспех. Въстанието беше потушено.
Въпреки провала на кървавите опити на русофилите да свалят правителството Русия продължаваше да поддържа курса към отвъдуунавска губерния. През юли 1887 г. то обяви Фердинанд „вън от всички закони“ и нареди на агентите си на Балканите „да оказват съдействие на лица благонадеждни, които са изявили готовност да вземат дейно участие в прогонването на принц Кобургготски от България“ (№63). Царизмът вече изостави всяка мисъл за нов кандидат за българския престол — „княжеството може да се управлява под височайшето ръководство на негово величество господаря император и височайше назначен наместник“ (№71). Русия кроеше планове за усилване на българската армия с руски части, за формиране в България на офицерски състав изключително от руснаци. Растежът на претенциите и плановете на Русия се оказа като че ли обратнопропорционален на реалните възможности. Шансовете за укрепване на руското влияние в България отслабваха с всеки изминал ден.
В практическата си работа по организирането на въстания на Русия се налагаше да се опира на авантюристични и съвсем малко „надеждни“ елементи от кръга на бившите привърженици на Батенберг (заговорът на майор Паница през декември 1887 г.). Надежди се възлагаха на промъкващия се през границата с няколко десетки черносотници капитан на руска служба Набоков (№86-91). Разчиташе се на предприемчивостта и инициативата на търговеца Новиков, въоръжил се с динамитни патрони и отпътувал от Одеса за София, за да извърши терористични актове (№92-100). Крояха се сметки за засилване дейността на ни повече, ни по-малко, а обикновени „разбойнически шайки“ (№100).
Още през октомври 1887 г. видният чиновник от азиатския департамент Хартвиг бе командирован в Букурещ и после в Константинопол със специална мисия. Тя включваше не само запознаване със състоянието на българските емигранти, чиято боеспособност започна да внушава на руското правителство сериозни опасения. Той трябваше да въведе съгласуваност в действията на емиграцията, от една страна, и на русофилските кръгове в страната, от друга. Трябваше да укрепи координираността в действията на Хитрово в Букурещ и на Нелидов в Константинопол и да обвърже работата им с работата на Драган Цанков.
Особено значение за момента се придаваше на работата на Цанков, който се оформи като централна фигура на цялата емиграция и на всички русофилски сили срещу утвърдената власт в страната. Цанков взе участие в организирането на експедицията на Набоков. Той поддържаше терористичното начинание на Новиков. Той създаде конспиративен апарат, който действаше в пограничните пунктове на България. Руската дипломация високо ценеше ролята и значението на Цанков — предоставяната му отдавна „помощ“ нарасна значително. Според плановете на Цанков за вдигането на въстание в Западна България на територията на Сърбия трябваше да бъде създадена спомагателна база. Хартвиг прие плановете на Цанков и получи съгласие от сръбското правителство за предоставяне на българските емигранти възможност да разгърнат дейността си на сръбска територия. Изучил въпроса за организирането на въстание в цялата му пълнота, Хартвиг ходатайства пред министерството за отпускане на нужната за въстанието сума на Цанков.
Заедно с Цанков Харшвиг водеше преговори с дейци на емиграцията и опозицията, заедно с него разпределяше между тях ролите за времето на бъдещото въстание (№80). Хартвиг си оставаше оптимист по въпроса за крайните резултати от емигрантското движение. Но още през декември 1887 г. той предупреди за вредното въздействие на дребните и чести въстания, в каквито се изразяваше емигрантското движение като цяло (№82).
Но към началото на 1889 г. безрезултатността на инспирационните опити за въстание стана толкова очевидна, че дори Министерството на външните работи започна да губи значителна част от предишния си ентусиазъм в българските работи. Това се отнасяше преди всичко към въпроса за организиране на въстание. „Всякакви частни опити и помощи на дребно — писа Хитрово от Букурещ на 22.VI.1889 г. — са само съвършено непроизводително прахосване на пари и дейност съвършено безполезна.“
Губейки надежди за емигрантското „движение“, правителството се ориентира към организиране на русофилите вътре в страната. То се зае с „търсене на средства за повдигане на духа и формиране на опозиция“ (№159-160). Както и преди, свързващото звено с тази вътрешна опозиция беше Цанков. Той трябваше да изиграе ролята и на нейно организиращо начало. Без да се пилее на дребно, чрез Цанков Русия уреди на централния комитет на Народната партия заем от 1 млн. франка. При това централният комитет даде гаранции да прокара на престола руския кандидат.
ПП: При изпълнение древната блогова поличба "Кастрацията на русофилските кучки няма алтернатива за суверенна България" реакцията на руските дипломатически служби няма да закъснее и тя няма да се ограничи само до официални протести пред международните отганизации.
Българи, не се полъгвайте по поредните нагласени протести на русофилските кучки които се опитват да се представят за "глас народен", българското правителство трябва незабавно да действа за да се възползува от текущото прегрупиране на въоръжените сили на НАТО в Европа като настоява няколко хиляди натовски войници напускащи Германия да бъдат разположени около пристанищата на Варна и Бургас, които са най-вероятните точки за дебаркиране на руските командоси.
Нека се възползуваме от членството си в НАТО за да предотвратим осъществяването на Кримски вариант на наша територия, защото Русия ще се опита да използува квиченето на русофилските кучки като "желание на народа" за поредната окупация на България.
Русия се опита да проникне в България по пътя на организирането на местни заговори. Отгърна се нова, бурна, кървава страница в историята на руската политика в България. Отвори я още Каулбарс по време на престоя си в България, като организира през октомври 1886 г. в Бургас въстание под ръководството на капитана на руска служба Набоков.
Руското правителстство не само поддържаше русофилските банди с оръжие и пари, но пое в свои ръце ръководството на движението. За отклоняване на вниманието от подмолната си дейност Русия свика в Константинопол конференция на представители на българското правителство и на българската опозиция начело с Цанков, целяща „мирното разрешаване на българската криза“. Докато тя заседаваше, българските офицери Груев и Бендерев посетиха Петербург, получиха инструкции в Министерството на външните работи и после се отправиха в Букурещ. Там се печатаха нелегални възвания, руският посланик Хитрово събираше ръководните сили, съставяше се диспозиция за действията на бъдещите въстаници, накрая оттам се подаде сигналът. Под ръководството на руската дипломация се създадоха емигрантски комитети в Букурещ, в Константинопол, а през 1887 г. — Централен емигрантски комитет начело с Цанков. Емигрантските сили се концентрираха в Одеса като резерв. В средата на февруари 1887 г. Силистра, Русчук и Румелия потънаха в кръв. Но опитът за сваляне на регентството от силите на русофилите завърши с неуспех. Въстанието беше потушено.
Въпреки провала на кървавите опити на русофилите да свалят правителството Русия продължаваше да поддържа курса към отвъдуунавска губерния. През юли 1887 г. то обяви Фердинанд „вън от всички закони“ и нареди на агентите си на Балканите „да оказват съдействие на лица благонадеждни, които са изявили готовност да вземат дейно участие в прогонването на принц Кобургготски от България“ (№63). Царизмът вече изостави всяка мисъл за нов кандидат за българския престол — „княжеството може да се управлява под височайшето ръководство на негово величество господаря император и височайше назначен наместник“ (№71). Русия кроеше планове за усилване на българската армия с руски части, за формиране в България на офицерски състав изключително от руснаци. Растежът на претенциите и плановете на Русия се оказа като че ли обратнопропорционален на реалните възможности. Шансовете за укрепване на руското влияние в България отслабваха с всеки изминал ден.
В практическата си работа по организирането на въстания на Русия се налагаше да се опира на авантюристични и съвсем малко „надеждни“ елементи от кръга на бившите привърженици на Батенберг (заговорът на майор Паница през декември 1887 г.). Надежди се възлагаха на промъкващия се през границата с няколко десетки черносотници капитан на руска служба Набоков (№86-91). Разчиташе се на предприемчивостта и инициативата на търговеца Новиков, въоръжил се с динамитни патрони и отпътувал от Одеса за София, за да извърши терористични актове (№92-100). Крояха се сметки за засилване дейността на ни повече, ни по-малко, а обикновени „разбойнически шайки“ (№100).
Още през октомври 1887 г. видният чиновник от азиатския департамент Хартвиг бе командирован в Букурещ и после в Константинопол със специална мисия. Тя включваше не само запознаване със състоянието на българските емигранти, чиято боеспособност започна да внушава на руското правителство сериозни опасения. Той трябваше да въведе съгласуваност в действията на емиграцията, от една страна, и на русофилските кръгове в страната, от друга. Трябваше да укрепи координираността в действията на Хитрово в Букурещ и на Нелидов в Константинопол и да обвърже работата им с работата на Драган Цанков.
Особено значение за момента се придаваше на работата на Цанков, който се оформи като централна фигура на цялата емиграция и на всички русофилски сили срещу утвърдената власт в страната. Цанков взе участие в организирането на експедицията на Набоков. Той поддържаше терористичното начинание на Новиков. Той създаде конспиративен апарат, който действаше в пограничните пунктове на България. Руската дипломация високо ценеше ролята и значението на Цанков — предоставяната му отдавна „помощ“ нарасна значително. Според плановете на Цанков за вдигането на въстание в Западна България на територията на Сърбия трябваше да бъде създадена спомагателна база. Хартвиг прие плановете на Цанков и получи съгласие от сръбското правителство за предоставяне на българските емигранти възможност да разгърнат дейността си на сръбска територия. Изучил въпроса за организирането на въстание в цялата му пълнота, Хартвиг ходатайства пред министерството за отпускане на нужната за въстанието сума на Цанков.
Заедно с Цанков Харшвиг водеше преговори с дейци на емиграцията и опозицията, заедно с него разпределяше между тях ролите за времето на бъдещото въстание (№80). Хартвиг си оставаше оптимист по въпроса за крайните резултати от емигрантското движение. Но още през декември 1887 г. той предупреди за вредното въздействие на дребните и чести въстания, в каквито се изразяваше емигрантското движение като цяло (№82).
Но към началото на 1889 г. безрезултатността на инспирационните опити за въстание стана толкова очевидна, че дори Министерството на външните работи започна да губи значителна част от предишния си ентусиазъм в българските работи. Това се отнасяше преди всичко към въпроса за организиране на въстание. „Всякакви частни опити и помощи на дребно — писа Хитрово от Букурещ на 22.VI.1889 г. — са само съвършено непроизводително прахосване на пари и дейност съвършено безполезна.“
Губейки надежди за емигрантското „движение“, правителството се ориентира към организиране на русофилите вътре в страната. То се зае с „търсене на средства за повдигане на духа и формиране на опозиция“ (№159-160). Както и преди, свързващото звено с тази вътрешна опозиция беше Цанков. Той трябваше да изиграе ролята и на нейно организиращо начало. Без да се пилее на дребно, чрез Цанков Русия уреди на централния комитет на Народната партия заем от 1 млн. франка. При това централният комитет даде гаранции да прокара на престола руския кандидат.
ПП: При изпълнение древната блогова поличба "Кастрацията на русофилските кучки няма алтернатива за суверенна България" реакцията на руските дипломатически служби няма да закъснее и тя няма да се ограничи само до официални протести пред международните отганизации.
Българи, не се полъгвайте по поредните нагласени протести на русофилските кучки които се опитват да се представят за "глас народен", българското правителство трябва незабавно да действа за да се възползува от текущото прегрупиране на въоръжените сили на НАТО в Европа като настоява няколко хиляди натовски войници напускащи Германия да бъдат разположени около пристанищата на Варна и Бургас, които са най-вероятните точки за дебаркиране на руските командоси.
Нека се възползуваме от членството си в НАТО за да предотвратим осъществяването на Кримски вариант на наша територия, защото Русия ще се опита да използува квиченето на русофилските кучки като "желание на народа" за поредната окупация на България.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
