Постинг
10.05.2015 17:08 -
Недоцелуваните устни за домашно...
Автор: booom
Категория: Изкуство
Прочетен: 2494 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.05.2015 17:35
Прочетен: 2494 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 10.05.2015 17:35
Искам да напиша нещо за него.За всяка една минута в двора на училище или зад блока.За всяко бягство от часовете в гимназията.За всяко неизвинено отсъствие във вечерите.За недоцелуваните устни за домашно и премълчаните факти.За ненаучените уроци и двойките,превърнали се в единици.
Бях влезнала в час.След бала започнах на чисто.Само тоя бивш съученик седеше като мръсно петно в ума ми.Погледът му късаше копчета,разрошваше коси и побъркваше до реторичност.Думите му, носещи се като малка,нощна музика в пространството обладаваха мислите ми.Исках да свърша в ръцете му,подобно непредсказуема,лятна буря.Присънваше ми се цялата му смотаност и зубърничество.Червенината по бузите му от притеснение,когато го питах какъв час има.Пелтеченето му,когато не може да си събере мислите от вълнение.Очите му,затворени под тежестта на клепачите,от срам.Харесвах го.Непризнато и неискано бях се влюбила в човек,който виждах год ини наред.Изпитвах,спрямо едно ""просто приятелче"".Стрелките на часовника ми прекъсваха от копнеж.Миналото време на видимо отсъствие се бе настанило дълбоко.но не достатъчно и в моментите,в които се опитвах да изтръгна като кърлеж емпатията си към него,ръцете ми оставаха безпаметно безпомощни.А той си беше все такъв.И никъкъв и всякакъв.Неподозиращ лудостта,влялата се зараза на емоцията и пагубния изход,заради това да го имам.Бях щастлива отдавна.Бях влезнала в университета на любовта специалост,която дори не харесвах,за да избегна очакваната самота.Ала всичко ми беше в онези празни коридори на невъзможното чувство,че ми се крещеше от непримиримост.Всичко ми беше шестици,а заслужавах двойки за неверността и апатията ми.Но никой не виждаше.Преписвах си.От пищовите на закодирани телефони и регистрации с пароли.
Не се знаеше кога ще завърша.Не ми и пукаше.Той беше невзетия ми изпит,черния печат,тъпия бръснач...Беше и в живота ми.
Бях влезнала в час.След бала започнах на чисто.Само тоя бивш съученик седеше като мръсно петно в ума ми.Погледът му късаше копчета,разрошваше коси и побъркваше до реторичност.Думите му, носещи се като малка,нощна музика в пространството обладаваха мислите ми.Исках да свърша в ръцете му,подобно непредсказуема,лятна буря.Присънваше ми се цялата му смотаност и зубърничество.Червенината по бузите му от притеснение,когато го питах какъв час има.Пелтеченето му,когато не може да си събере мислите от вълнение.Очите му,затворени под тежестта на клепачите,от срам.Харесвах го.Непризнато и неискано бях се влюбила в човек,който виждах год ини наред.Изпитвах,спрямо едно ""просто приятелче"".Стрелките на часовника ми прекъсваха от копнеж.Миналото време на видимо отсъствие се бе настанило дълбоко.но не достатъчно и в моментите,в които се опитвах да изтръгна като кърлеж емпатията си към него,ръцете ми оставаха безпаметно безпомощни.А той си беше все такъв.И никъкъв и всякакъв.Неподозиращ лудостта,влялата се зараза на емоцията и пагубния изход,заради това да го имам.Бях щастлива отдавна.Бях влезнала в университета на любовта специалост,която дори не харесвах,за да избегна очакваната самота.Ала всичко ми беше в онези празни коридори на невъзможното чувство,че ми се крещеше от непримиримост.Всичко ми беше шестици,а заслужавах двойки за неверността и апатията ми.Но никой не виждаше.Преписвах си.От пищовите на закодирани телефони и регистрации с пароли.
Не се знаеше кога ще завърша.Не ми и пукаше.Той беше невзетия ми изпит,черния печат,тъпия бръснач...Беше и в живота ми.
Да не се допуска двигател на кола да раб...
Как е възможно това?
Данните на правителството на Обединеното...
Как е възможно това?
Данните на правителството на Обединеното...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 99