Постинг
25.10.2020 22:50 -
Въстанията на русофилските кучки в България (12)
Целите на кървавите русофилски въстания в Силистра и Русе през 1887 г. са същите като целите на въстанието в Бургас и Сливен през 1886 г. - създаване на временно русофилско правителство, което "от името на народа" да подари България на руските им господари. Долната телеграма сбито посочва намеренията (одобрени от руското царче) на въстаналите русофилски кучки в случай на успех - полеви съд за заловените българи и незабавен разстрел. (по извадки от "Авантюры ръсского царизма в Болгарии", сборник документи издаден в Москва през 1935 г.)
Телеграма* от посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс
[*1 На оригинала Александър III е написал: „Дай, боже, успех“.]
Делото, започнато в Силистра, расте. Известията са добри. Частите, придвижени срещу Силистра. Усилват се надеждите за обявяването на Русчук, Свищов и Лом против регентството. Утре от Шумен тръгва дружината на капитан Паншерски. План на действие: Строго да се следи неприятелят да не може да се скрие. След превземането на Силистра да се учреди полеви съд под председателството на капитан Драндаревски и на място да изпълнят смъртните присъди.
Хитрово
А сега прочетете реакцията на руското царче/Русия (които организираха, въоръжиха и финансираха кървавите въстания) след като България успява да сложи намордник на разгонените русофилски кучки:
Телеграма*4 от посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс
[*4 На оригинала Александър III написал: „Надявам се, че не е истина“.]
3 март/19 февруари 1887 г.
Силистренската дружина е разбита. Казват, че Кръстев е убит на румънска територия по време на отстъплението. Част от дружината е преминала в Румъния и е обезоръжена. От сутринта в Русчук има престрелка. Бият се на улиците. Точни сведения още няма. Сношенията с Гюргево са прекъснати.
Хитрово
Телеграма*1 от посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс
[*1 На оригинала Александър III е написал: „Повече от тъжно“.]
3 март/19 февруари 1887 г.
Сега получих депеша от Гюргево: въстанието е потушено. Емигрантите са арестувани. Утре ще бъдат разстреляни. Узунов е арестуван.*2
[*2 В телеграмата от 5 март (21 февруари), съобщавайки подробностите от Гюргево, Хитрово посочва причините за неуспеха на въстанието: „Въстаниците се разпръснаха с нищожни сили. Не завзеха арсенала и допуснаха милиционерите да се въоръжат в тила им. Биха се храбро, отчаяно, но безсмислено.“ На телеграмата Александър III е написал: „Печално“.]
Хитрово
Телеграма от посланика*3 в Букурещ до министъра на външните работи Гирс
[*3 На оригинала има знак, че е разгледана от царя.]
3 март/19 февруари 1887 г.
Скръбните известия от Силистра се потвърждават. Кръстев е убит от войниците си. Подробности още няма. От Русчук известията са съвсем печални. Ожесточеният бой на улиците продължил цял ден, казват, че имало много ранени и убити. Към вечерта обявилите се срещу регентството били изтласкани от казармите и избягали. Майорите Узунов и Филов са настигнати при прехвърлянето през Лом и ранените са откарани в Русчук. Съобщенията с румънския бряг и телеграфните съобщения са възстановени.
Хитрово
Прочетете следното сърцераздерателно прошение на разгонена русофилска кучка към руския си господар бащица:
Телеграма от посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс
4 март/20 февруари 1887 г.
Току-що получих дълго писмо от Груев от Гюргево*1, което завършва със следните думи: „Ясно е само едно — че делото е загубено окончателно и ще има маса нови жертви на разправа от господа като Мантов, Драндаревски и пр. Моля и ви умолявам да донесете за гореизложеното на господаря император и да молите за застъпничество.“
[*1 Вж. №55.]
Копие на писмото изпращам по куриер. Не споделям мнението на Груев, че делото е напълно загубено. „Ще дойде времето и на софийските негодници, но е необходима голяма издръжливост.“*2
[*2 Последният абзац е подчертан с молив. На полето срещу него Александър III е написал: „Дай, боже“. Над текста на публикуваната телеграма има забележка от Александър III: „Това е ужасното, че ние не можем да направим абсолютно нищо за нещастните русофили.“]
Хитрово
Телеграма*3 от посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс
[*3 На оригинала Александър III е написал: „Отвратително.“]
4 март/20 февруари 1887 г.
Изпращам копие на Нелидов.
Комисаров съобщава: на (3 март) 19 февруари от 4 часа следобед започнаха арестите. Арестувани са до 200 души, всичките известни граждани, откарани са в Черната Джамия — каторжен затвор. Има руски поданици и черногорци. През нощта са разлепени обявления за прекратяването на въстанието в Силистра и Русчук. Предават на Цанков, че положително всички членове на партията му са арестувани, в това число и Людсканов. При него не пускат никого. Страшно бият всички с чували с пясък и трошляк.
Хитрово
Телеграма*1 от посланика в Константинопол до министъра на външните работи Гирс
5 март/21 февруари 1887 г.
Je telegraphie Hitrovo*2.
[*2 Телеграфирам на Хитрово.]
Стоянов пита къде се намират Груев, Бендерев и другите. Моли да се предаде на първия, че той е определил въстанието в Румелия за (6 март) 22. Всички офицери заминават там днес или утре. Куриерите са изпратени. Иска подробни сведения за хода на делото в Силистра и Русчук. Има ли за него някакви особени указания? Моли за незабавен отговор.
Моли да се съобщи същото на Бахчеванов, като го умолява да поддържа движението с каквото може. Ако е арестуван, да се съобщи на някого от единомишлениците му. Аз пък предлагам крайно внимание във връзките със София, за да не може нашето участие да бъде открито по никакъв начин.
Телеграма*4 от посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс
[*4 На оригинала има знак, че е разгледана от царя.]
6 март/21 февруари 1887 г.
По възможност е необходимо да изведем от Румъния поне за известно време българските офицери емигранти. Предложих на Бендерев още днес да замине за Кишиньов и да задържи там офицерите, които комитетът извика от Русия. И други офицери ще отпътуват оттук. Ще останат Груев, Гуджев и Дерманчев за довършване на паричните работи. Относно новите емигранти, пристигнали с оръжието си в Добруджа, румънското правителство взе решение да ги остави на свобода, да им предложи или постоянно пребиваване в един от северните градове на Румъния, или свободно заминаване зад граница.
Хитрово
Телеграма от посланика в Константинопол до министъра на външните работи Гирс
8 март/24 февруари 1887 г.
Въстанието в Румелия не успя. Русофилите от пограничните райони, където то започна, се разбягаха. Тянков и Дуков се върнаха и утре Тянков заминава за Константинопол, ако успее, защото полицията следи строго. По-добре е Стоянов да не пристига. Офицерите също имат намерение да се върнат в Константинопол.
Всичко излезе твърде лошо.
Нелидов
ПП: След провала на въстанието в Силистра, Русчук и Румелия руските дипломатически служби започват трескава работа по прехвърляне на разбягалите се русофилски кучки в Румъния, Русия и Константинопол за да да бъдат приведени в бойна готовност за следващите организирани от Русия кървави бунтове срещу България, за които ще стане дума в следващите броеве на тази пордица.
Като четете тези документи не може да не сте си задавали въпроса защо на българска територия все още се мъдрят позорните паметници на руско-съветските крадливи орди, чиято единствена цел за присъствието им на Балканите е била да опустошат и да заграбят България. Разрушаването на руско-съветските паметници на вековната лъжа не търпят отлагане и това дело трябва да се постави като приоритетно задължение на всяко българско правителство. Междувременно българите денонощно трябва да съдействат за тяхното разрушаване, аз започнах делото с бастуна и вий кой с каквото може: с чук, длето, кирка, лост, булдозер и всевъзможни механични и химически средства, позорните паметниците на руско-съветските плячкаджии трябва да се разрушават.
Както виждате от телеграмите на руските дипломати нашите деди са прилагали различни средства срещу русофилските кучки "Страшно бият всички въстанали русофили с чували с пясък и трошляк.", но те в крайна сметка са се оказали неефективни срещу тази продажна порода, която продължава да се въди. За да спасим Родината нека не отлагаме това което ни учи древното блогово сказание: Кастрацията на русофилските кучки няма алтернатива за суверенна България!
Телеграма* от посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс
[*1 На оригинала Александър III е написал: „Дай, боже, успех“.]
Делото, започнато в Силистра, расте. Известията са добри. Частите, придвижени срещу Силистра. Усилват се надеждите за обявяването на Русчук, Свищов и Лом против регентството. Утре от Шумен тръгва дружината на капитан Паншерски. План на действие: Строго да се следи неприятелят да не може да се скрие. След превземането на Силистра да се учреди полеви съд под председателството на капитан Драндаревски и на място да изпълнят смъртните присъди.
Хитрово
А сега прочетете реакцията на руското царче/Русия (които организираха, въоръжиха и финансираха кървавите въстания) след като България успява да сложи намордник на разгонените русофилски кучки:
Телеграма*4 от посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс
[*4 На оригинала Александър III написал: „Надявам се, че не е истина“.]
3 март/19 февруари 1887 г.
Силистренската дружина е разбита. Казват, че Кръстев е убит на румънска територия по време на отстъплението. Част от дружината е преминала в Румъния и е обезоръжена. От сутринта в Русчук има престрелка. Бият се на улиците. Точни сведения още няма. Сношенията с Гюргево са прекъснати.
Хитрово
Телеграма*1 от посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс
[*1 На оригинала Александър III е написал: „Повече от тъжно“.]
3 март/19 февруари 1887 г.
Сега получих депеша от Гюргево: въстанието е потушено. Емигрантите са арестувани. Утре ще бъдат разстреляни. Узунов е арестуван.*2
[*2 В телеграмата от 5 март (21 февруари), съобщавайки подробностите от Гюргево, Хитрово посочва причините за неуспеха на въстанието: „Въстаниците се разпръснаха с нищожни сили. Не завзеха арсенала и допуснаха милиционерите да се въоръжат в тила им. Биха се храбро, отчаяно, но безсмислено.“ На телеграмата Александър III е написал: „Печално“.]
Хитрово
Телеграма от посланика*3 в Букурещ до министъра на външните работи Гирс
[*3 На оригинала има знак, че е разгледана от царя.]
3 март/19 февруари 1887 г.
Скръбните известия от Силистра се потвърждават. Кръстев е убит от войниците си. Подробности още няма. От Русчук известията са съвсем печални. Ожесточеният бой на улиците продължил цял ден, казват, че имало много ранени и убити. Към вечерта обявилите се срещу регентството били изтласкани от казармите и избягали. Майорите Узунов и Филов са настигнати при прехвърлянето през Лом и ранените са откарани в Русчук. Съобщенията с румънския бряг и телеграфните съобщения са възстановени.
Хитрово
Прочетете следното сърцераздерателно прошение на разгонена русофилска кучка към руския си господар бащица:
Телеграма от посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс
4 март/20 февруари 1887 г.
Току-що получих дълго писмо от Груев от Гюргево*1, което завършва със следните думи: „Ясно е само едно — че делото е загубено окончателно и ще има маса нови жертви на разправа от господа като Мантов, Драндаревски и пр. Моля и ви умолявам да донесете за гореизложеното на господаря император и да молите за застъпничество.“
[*1 Вж. №55.]
Копие на писмото изпращам по куриер. Не споделям мнението на Груев, че делото е напълно загубено. „Ще дойде времето и на софийските негодници, но е необходима голяма издръжливост.“*2
[*2 Последният абзац е подчертан с молив. На полето срещу него Александър III е написал: „Дай, боже“. Над текста на публикуваната телеграма има забележка от Александър III: „Това е ужасното, че ние не можем да направим абсолютно нищо за нещастните русофили.“]
Хитрово
Телеграма*3 от посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс
[*3 На оригинала Александър III е написал: „Отвратително.“]
4 март/20 февруари 1887 г.
Изпращам копие на Нелидов.
Комисаров съобщава: на (3 март) 19 февруари от 4 часа следобед започнаха арестите. Арестувани са до 200 души, всичките известни граждани, откарани са в Черната Джамия — каторжен затвор. Има руски поданици и черногорци. През нощта са разлепени обявления за прекратяването на въстанието в Силистра и Русчук. Предават на Цанков, че положително всички членове на партията му са арестувани, в това число и Людсканов. При него не пускат никого. Страшно бият всички с чували с пясък и трошляк.
Хитрово
Телеграма*1 от посланика в Константинопол до министъра на външните работи Гирс
5 март/21 февруари 1887 г.
Je telegraphie Hitrovo*2.
[*2 Телеграфирам на Хитрово.]
Стоянов пита къде се намират Груев, Бендерев и другите. Моли да се предаде на първия, че той е определил въстанието в Румелия за (6 март) 22. Всички офицери заминават там днес или утре. Куриерите са изпратени. Иска подробни сведения за хода на делото в Силистра и Русчук. Има ли за него някакви особени указания? Моли за незабавен отговор.
Моли да се съобщи същото на Бахчеванов, като го умолява да поддържа движението с каквото може. Ако е арестуван, да се съобщи на някого от единомишлениците му. Аз пък предлагам крайно внимание във връзките със София, за да не може нашето участие да бъде открито по никакъв начин.
Телеграма*4 от посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс
[*4 На оригинала има знак, че е разгледана от царя.]
6 март/21 февруари 1887 г.
По възможност е необходимо да изведем от Румъния поне за известно време българските офицери емигранти. Предложих на Бендерев още днес да замине за Кишиньов и да задържи там офицерите, които комитетът извика от Русия. И други офицери ще отпътуват оттук. Ще останат Груев, Гуджев и Дерманчев за довършване на паричните работи. Относно новите емигранти, пристигнали с оръжието си в Добруджа, румънското правителство взе решение да ги остави на свобода, да им предложи или постоянно пребиваване в един от северните градове на Румъния, или свободно заминаване зад граница.
Хитрово
Телеграма от посланика в Константинопол до министъра на външните работи Гирс
8 март/24 февруари 1887 г.
Въстанието в Румелия не успя. Русофилите от пограничните райони, където то започна, се разбягаха. Тянков и Дуков се върнаха и утре Тянков заминава за Константинопол, ако успее, защото полицията следи строго. По-добре е Стоянов да не пристига. Офицерите също имат намерение да се върнат в Константинопол.
Всичко излезе твърде лошо.
Нелидов
ПП: След провала на въстанието в Силистра, Русчук и Румелия руските дипломатически служби започват трескава работа по прехвърляне на разбягалите се русофилски кучки в Румъния, Русия и Константинопол за да да бъдат приведени в бойна готовност за следващите организирани от Русия кървави бунтове срещу България, за които ще стане дума в следващите броеве на тази пордица.
Като четете тези документи не може да не сте си задавали въпроса защо на българска територия все още се мъдрят позорните паметници на руско-съветските крадливи орди, чиято единствена цел за присъствието им на Балканите е била да опустошат и да заграбят България. Разрушаването на руско-съветските паметници на вековната лъжа не търпят отлагане и това дело трябва да се постави като приоритетно задължение на всяко българско правителство. Междувременно българите денонощно трябва да съдействат за тяхното разрушаване, аз започнах делото с бастуна и вий кой с каквото може: с чук, длето, кирка, лост, булдозер и всевъзможни механични и химически средства, позорните паметниците на руско-съветските плячкаджии трябва да се разрушават.
Както виждате от телеграмите на руските дипломати нашите деди са прилагали различни средства срещу русофилските кучки "Страшно бият всички въстанали русофили с чували с пясък и трошляк.", но те в крайна сметка са се оказали неефективни срещу тази продажна порода, която продължава да се въди. За да спасим Родината нека не отлагаме това което ни учи древното блогово сказание: Кастрацията на русофилските кучки няма алтернатива за суверенна България!
Години преди да падне Берлинската стена,...
© Дисидентът Глеб Павловски провалил дем...
Гнусна лъжа на един путински плъх
© Дисидентът Глеб Павловски провалил дем...
Гнусна лъжа на един путински плъх
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари