Русофилското въстание от 19 февруари 1887 г. - След провала на предишното въстание в Бургас и Сливен през 1886 г. Русия веднага започва подготовката на следващото въстание със същата цел: да състави временно правителство от русофили, което по познатото клише "от името на народа" да помоли руското правителство да окупир и натири българите във вунящата евразийска кочина Русия. 
  
    През декември 1886 г. руското Министерство на външните работи заедно с пристигналите в Петербург водачи на българското опозиционно офицерство Груев и Бендерев разработи план за голямо въстание в България. За организирането на въстанието Министерството на външните работи отпусна 300 хил. франка и 2 хил. пушки. Организационна база на въстанието беше Букурещ. Общото ръководство бе възложено на руския посланик в Румъния Хитрово. По времето, когато в Константинопол заседаваше свиканата от царското правителство за „мирно уреждане на българската криза“ конференция с представители на българското правителство и българската опозиция, в Букурещ се печатаха възвания, събираше се оръжие, концентрираха се русофилските сили. На 16.II бе вдигнато въстание в Силистра, а след него в Русчук. (по извадки от "Авантюры ръсского царизма в Болгарии", сборник документи издаден в Москва през 1935 г.)

    Писмо от министъра на външните работи до посланика в Букурещ Хитрово
    2 февруари/21 януари 1887 г.
    Преди отпътуването си от С.-Петербург известният на ваше превъзходителство майор Груев изказа желание да бъдат отпуснати в негово разпореждане и на неговите единомишленици триста хиляди франка и две хиляди пушки с патрони, необходими, според него, за успеха на начинанието, за което аз вече ви съобщих в секретното писмо от 22/10 миналия декември*1.
    [*1 Отсъства от делото.]
    Бе признато, че е възможно да се удовлетвори споменатото ходатайство, но при условие, че главното наблюдение над действията на българските офицери, както и преди, негласно ще се съсредоточи във вашите ръце предвид предотвратяване на последствия, несъгласувани с нашите интереси.
    В настоящия момент в поверената ви мисия се пазят повече от четиристотин хиляди франка от българския фонд. Както вече имах чест да ви съобщя в писмото от 22/10 декември, дава ви се възможност от тези пари да отпускате суми на българските офицери, като се съобразявате с потребностите. За тези потребности не може да се съди от С.-Петербург, затова ви предстои да се ръководите от личното си усмотрение във всичко, което се отнася до размера и своевременността на отпускането. Ако, от една страна, е желателно да се избягват безцелните разходи, то от друга — не трябва да забравяме, че всяко рисковано начинание не може да бъде водено без самопожертвувания.
    Що се отнася до втория пункт от ходатайството на майор Груев, военното министерство вече е дало разпореждане за съсредоточаване на две хиляди пушки с патрони при измаилския военен началник. Отпускането на оръжието както на части, така и цялостно ще се извършва само по ваше указание на лицата, препоръчани от вас.
    В такъв случай покорно ви моля под никакъв предлог да не забравяте следните съществени съображения.
    Без да отказваме на българските офицери евентуално съдействие, ние все пак считаме за необходимо да се въздържаме от каквото и да е непосредствено участие в техните начинания. Тези замисли се осъществяват от споменатите офицери на собствен риск, а следователно всички наши агенти трябва да се грижат да отстраняват и най-малко основателните поводи за подозрение, че те са причастни към настоящото дело.
    Тъй като всяко въоръжено начинание срещу регентството може да повлече след себе си кръвопролитие, чиито жертви ще бъдат не истинските виновници за настоящото прискърбно положение на нещата в България, а нещастните българи, които са се оказали на страната на регентството вследствие на насилие или незнание, то никакъв опит в отбелязания смисъл не може да бъде оправдан, ако не се вземат предварително всички възможни мерки за обезпечаването на неговия успех. Всяко напразно кръвопролитие е съпроводено с тежка нравствена отговорност и при това то може да доведе само до закрепване на регентството и да послужи като благовиден предлог за усилването на гнета, под който софийските управници държат българския народ.
    Предвид всичко това ви предстои да противодействате на всички рисковани опити на българските офицери и на необмислените им увлечения.
    Като ви поверявам ръководството на толкова деликатно дело, аз съм напълно убеден, че благодарение на опитността си в този случай вие ще съумеете правилно да оцените обстоятелствата, при които на българските офицери може да бъде оказано очакваното от нас съдействие, че няма да престанете да ги ръководите със съветите си, за да предотвратите от тяхна страна всяка необмислена крачка.
    Очаквам уведомлението ви за получаването на настоящото писмо.
    Приемете и пр.
    Гирс

    Телеграма*1 от посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс
    [*1 На оригинала има знак, че е разгледана от царя.]

    4 февруари/23 януари 1887 г.
    Бендерев и другите офицери молят да се предаде на Груев, че присъствието му тук колкото може по-скоро е необходимо за успеха на делото*2. [*2 Към последната дума е направена препратка, а по-долу ръката на Гирс е написала: „Това ще бъде съобщено на Груев, който тези дни замина за Одеса.“]
    (Хитрово)

    Извадка от депешата*3 на посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс
    20/8 февруари 1887 г.
    М.г. Николай Карлович,
    На 1/13 текущия февруари имах честта да получа строго секретните инструкции на ваше високопревъзходителство от (2 февруари) 21 януари*4. Едновременно с това пристигналият от С.-Петербург майор Груев, без да спира в Букурещ, замина направо за някои крайдунавски пунктове за тайни срещи с единомишленици, които са все още на служба в българската войска, и едва днес, току-що върнал се от пътуването си, се яви при мен. Вечерта в дома ми се събраха майорите Груев и Гуджев и капитаните Бендерев и Димитриев.
    Преди всичко съобщих на събеседниците си възгледите на императорското правителство по предприеманото от тях патриотично дело. Аз им казах, че по силата на инструкциите ми, а и на личните ми убеждения имам право да ги поощрявам и да им оказвам подкрепа само в такива начинания, които представят достатъчно залози за успех. Обясних им, че ще се считам винаги задължен да ги въздържам от всякакви частни начинания, недостатъчно обмислени и недостатъчно подготвени, които могат да бъдат потушени и да имат за резултат само безполезно кръвопролитие и заздравяване властта на сегашното правителство. Предвид тези условия за моята подкрепа за предприеманото от тях дело им посочих необходимостта от наша страна от всестранно хладнокръвно съвместно обсъждане на истинското положение на нещата и шансовете за успех.
    Поддържани с паричните средства, които императорското правителство предостави за тази цел в мое разпореждане, нашите привърженици разгръщат неуморна, напълно безкористна дейност. Независимо от тайните си сношения с отделни личности те напечатаха в огромно количество прокламации и отворени писма до регентите, офицерите и гражданството. Част от тези печатни възвания бе препращаш в България през различни пунктове на румънската граница, част беше изпращана в Константинопол за разпространяване в Румелия и през Румелия в България. Но разпространяването е твърде затруднително по причина на острата бдителност на българските погранични власти и многобройните агенти на софийските управници, които изразходват огромни суми за полицията. Според слуховете неколцина души, заловени в Русчук с тези печатни възвания, са били безчовечно пребити от полицията. Редом с печатните прокламации емигрантите започнаха да издават в Браила ежеседмичен български вестник под името „Девети август“ и още един с име „Да се разберем“, чиито първи броеве имам чест да ви изпратя*1.
    [*1 Споменатото в текста на публикувания документ приложение отсъства от делото.]
    При действията си в самата София нашите привърженици са принудени да прибягват до помощта на различни фактори, за пълната благонадеждност на които, очевидно, невинаги може да се гарантира. Поради отдалечеността на София всичко това, разбира се, е твърде трудно. За по-голямо подсигуряване в това отношение всички действия се предприемат не иначе, а по предварителна договорка с константинополския комитет и с Цанков, понякога чрез моите сношения с тайния съветник Нелидов. По такъв начин неотдавна, отпускайки по молба на г.г. Груев, Бендерев, Димитриев и Гуджев за тази цел 30 000 франка, аз им отказах да преведа непосредствено толкова значителна сума в София. От тази сума 10 000 франка бяха дадени от мен на ръка на офицери за изпращане в София на малки части на няколко лица. Останалите 20 000 франка бяха преведени от мен в Константинопол на Т.С. Нелидов, за да се предадат на тамошния комитет в лицето на майор Стоянов.
    Струва ми се, че в настоящия момент би било изгодно не да настояваме за някоя княжеска кандидатура, а да се стремим само към сваляне на софийските негодяи и замяната им със стабилно временно правителство с руски военен министър. За кандидатурата винаги ще има време да се погрижим впоследствие*1.
    [*1 Думите от: „струва ми се…“ до „да се погрижим впоследствие“ са подчертани с червен молив, а на полето Александър III е написал „Да“.]
    Относно константинополските преговори на Цанков с Греков, Стоилов и Вълкович никой не храни илюзии и не очаква от тези преговори каквито и да е практически резултати. Само на софийските управници им се струва, че в тях има нещо съществено. Тези самозвани управници търсят протакане на времето, разчитайки на европейска война. От друга страна, на тях им идва изгода от това, че някои нерешителни техни противници все пак изчакват резултатите от тези преговори. Затова би било най-изгодно, ако депутатите се върнат в София без каквито и да е резултати и преговорите се прекъснат окончателно.
    Едва ли дадената от Цанков линия на партиите в тези преговори беше практична. Струва ми се, че не трябва да споменавам за каквито и да е партии — правителствена, консервативна, цанковистка и каравелистка. Трябва да виждаме пред себе си две величини: незаконното, заграбило в свои ръце и насилствено удържащо властта софийско правителство и протестиращата срещу това правителство опозиция на народа, и да не оставяме тази гледна точка*1.
    [*1 Думите „Трябва да виждаме…“ до „тази гледна точка“ са подчертани с молив, на полето ръката на Александър III е написала: „Справедливо“.]
    Въобще цялото неуспешно дело на константинополските преговори ми изглежда като съвсем проста истина. Понякога можеш и трябва да обесиш човек. Да се стараеш да го убедиш да се обеси сам ми се струва най-малкото да си прекарваш времето непроизводително. За днешните властимащи в България да се разделят с властта е равносилно на самоубийство. Как можем да се надяваме, че те доброволно ще се съгласят на това. Насилственият ред на нещата, установен в България, може да бъде унищожен само с насилствен преврат и колкото по-бързо може да бъде постигнато това, толкова по-добре, тъй като всяко протакане разпалва тази нравствена деморализация, от която сегашните управници черпят тайната на твърде продължителното си съществуване.
    Дали нашите привърженици ще съумеят със средствата, с които разполагат, да осъществят този насилствен преврат; дали ще им се удаде, преследвайки заветните цели, да предотвратят преждевременни избухвания, които могат окончателно да компрометират делото им, не може да се реши предварително. От своя страна аз, разбира се, ще употребя цялото си старание според силите и възможностите си да ги ръководя в смисъла на инструкциите, дадени ми от ваше високопревъзходителство.
    Приемете и пр.
    Хитрово

    Телеграма*1 от посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс
    [*1 На оригинала ръката на Александър III е написала: „Дай боже, на добър час“.]
    28/16 февруари 1887 г.
    Бендерев ми съобщи сега, че кореспонденцията на емигрантите със Силистра е прехваната и че силистренският комендант, командир на тамошната дружина капитан Кръстев, бидейки окончателно компрометиран, или трябва да избяга веднага, или да се обяви с преданата си дружина срещу правителството и моли указания от комитета. Вероятно ще се реши на последното. Вследствие на това там по неволя веднага трябва да започне движение. Трябва да го подкрепим, за да не излезе безполезно избухване. Груев, Гуджев, Димитриев и другите заминаха сутринта за Калараш*2, Зимница и Гюргево. Очакват се известия от тях. Взети са мерки за предупреждаване на единомишлениците в Константинопол и София движението да се предизвика едновременно навсякъде, където е възможно. По този начин можем всяка минута да очакваме повсеместно движение. Емигрантите предполагат, че срещу Силистра ще бъде изпратена преданата за регентите пехота от Русчук. Тогава в Русчук ще остане преданият нам сапьорен полк, който заедно с гражданите ще се обяви срещу управниците. В краен случай Кръстев с цялата си дружина ще премине на левия бряг и ще предаде оръжието на румънците. Бендерев моли да предупредим всички български офицери да бъдат готови за сигнала и да съобщим на Стоянов в Константинопол.
    [*2 Калараш (Кълъраш) — румънски град в устието на р. Борча срещу гр. Силистра. (б. пр.)]
    Хитрово
.
    Телеграма*3 от посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс
    [*3 На оригинала има знак, че е разгледана от царя.]

    28/16 февруари 1887 г.
    Faisant suite a mon telegramme de ce matin*1.
    [*1 Продължение на сутрешната ми телеграма, вж. №44.]

    Силистренският гарнизон въстана открито. Очаквам известия от Калараш. Неколцина офицери емигранти се прехвърлят утре от Калараш в Силистра. Викат се всички офицери от Одеса. Съобщавам в Константинопол.
    Хитрово

ПП1: От десетилетия русофилските кучки се опитват да отричат кървавите опити на Русия да завладее България и твърдят, че "липсвали документи и архива" за да се правят заключения, а преди известно време прочетох в блога няколко ялови русофилски постинга, които се опитваха да представят кървавите опити на Русия като случайна прищявка на малцинас руски политици. Както виждате не само руските правителства, руския монарх, славянските дружества и руската интелигенция са влагали огромни парични, пропагандни и военни средства за да успеят да завладеят България.

Неуважаеми русофилски кучки които протестирате в блога ми, поредицата за въстанията на вашите предшественици се базира на дипломатическата архива подбрана и публикувана от руски историци в Москва. Тук не става дума за "русофобство", а за доказателства за огромните морални и материални щети които вашата мамица Россия е причинила (и продължава) на българскияя народ, а вие сте рубладийските мекерета които изпълнявате пъклените им планове.

ПП2: През последните години тук се е появила някаква нова русофилска пасмина която неколкократно се опита да уринира в блога ми, а след като блокирах коментарите започнаха да ме заливат с мръсните си русобляди лиги на "лични", ще ви посоча някои от тях: zaw12929, morskipesni, missana, ok3223, и др., а някой си krumbelosvet дори започна да издава животински звуци като бау-бау, кукуригу и грух-грух за да ми докажел, че все още не е кастриран понеже кастрираната русофилска кучка само квичала.

Преди години, когато намирах повече сили да пиша в блога, редовно назидавах и ритах по таша*ите прославените от собствениците на блога русофилските кучки vencivaleri1951, blackpredator, (полит)economist, 1997, born, kushel и и т.н, поради тези причини тези продажни типове се считата за полу-кастраци и все още се страхуват да се навъртат в блога ми. Знам, че много им се иска, но точно поради въздържанието им да се изпражняват наоколо скоро ще ги поздравя с поемата "Русофиско хорце", където те са главните герои.

ПП3: Русофилските кучки ударно рушат България с лозунги като "Не думи, а дела!" и "Не оставяй днешната работа за утре!", и нека приложим от същите тези лозунли за да спасим родината от хищната руска стръвница. Събарянето памениците за крадливите русоко-съветски орди безчинствали из нашите земи не търпи отлагане, а кастрацията на русофилските кучки няма алтернатива за да просъществува България.

В тази връзка ще ви се похваля, че приишната вечер като се разхождах в парка успях да изчегъркам една от буквите на фалшификата "освободители" изписан на един от позорните паметници на руските плякаджии, който се мъдри в центъра на града. В основата на бастуна за да е по-устойчив един приятел инсталира железени шип, който се оказа много подходящ за затриване на русофилските лъжи. Понеже ръцете не ме държат ще го помоля да го доработи по подобие на "бългрския чадър", така че вметсо да се моря да ръчкам буквите механизирано устройство да "изстреля" метален наакрайник който да сърши работата - бързо и ефективно.

ПП4: Ще напомня на всички родолюбиви българи, които са поели при сърце делото по разрушаване на русо-съветските стърчила, че всички тези паметници се охраняват. По-големите имат видео камери, които се наблюдават денонощно, като в добавка около тях се навъртат бивши милиционери или партийни (БКП) активисти, които си бъбрят или играят карти на околните пейките.

Забелязах също, че русофилските кучки използуват млади хора, дори деца като съгледвачи. Ако видите самотен младеж или млада госпожица в продължение на час да чатка нещо на телефона около паметника то със сигурност да знаете, че тя ви наблюдава и ще повика копоите за да ви арестуват. Патриоти, бъдете търпеливи и изчакайте докато госпожичката съгледвачка отиде до клозета за да се изпишка и тогава използувайте момента за патриотичната си дейност.

Българи, денонощно рушете руско-съветските паметници и бъдете най-активни при мъгливо, дъждовно време и снежни виелици. За да построим достойна за новото поколение България, трябва да я почистим от русофилските изпражнения наслагвани през последното столетие.