Постинг
13.10.2020 16:28 -
Въстанията на русофилските кучки в България (9)
Още през време на пребиваването на генерал Каулбарс в България в края на октомври 1886 г. капитанът на руска служба Набоков подготвяше въстание в Бургас и Сливен. Въстанието се подготвяше с участието на българските офицери емигранти Дражев и Тянков и черногорската чета, докарана за тази цел от Константинопол. Правеха се разчети към момента на въстанието в Бургас да пристигне руски военен кораб. (по извадки от "Авантюры ръсского царизма в Болгарии", сборник документи издаден в Москва през 1935 г.)
(Ето накратко какво се случва с въстанието на русофилската кучка Набаков в Бургас: На 22.X стар стил Набоков успя да вдигне въстание в бургаския гарнизон и да арестува гражданските и военните власти.
Преди Русия да успее да разположи военните си кораби в пристанищата на Бургас и Варна според предварителните уговорки с въстаниците, пристигналите на следващия ден правителствени войски ликвидират резултатите от въстанието, а ръководителите му избягаха.
Със съдействието на руското дипломатическо представителство Набоков успя да избегне репресиите и да се скрие в Константинопол, откъдето бързо бе изпратен в Одеса.)
Телеграма*1 от министъра на финансите на България до неговия помощник Панайотов
[*1 Прихваната телеграма. На оригинала има знак за разглеждане от царя.]
5 ноември/23 октомври
На 3 ноември/21 октомври капитан Набоков, поручик Киселски, черногорският поп и още неколцина други се съвещавали в дома на капитан Набоков. Същата вечер поручик Киселски със своите единомишленици офицери отишли в казармата при войниците и заедно с влезлите в сговор с тях три роти решили да обезоръжат първа рота, която оказала съпротива. След като я обезоръжили, бунтовниците арестували главните си противници в града и сред тях — окръжния управител. През това време командирът на дружина Караиванов с двамина-петима офицери успял да избяга в Айтос.
През деня поручик Киселски дал разпореждане за свикване на резервистите и запаса на Бургаски окръг. Когато горните се събрали, той прочел една телеграма както на войниците, така и на гражданите, като я представил за телеграма от Каулбарс. В нея се казвало, че войската и народът са въстанали срещу правителството, че регентството е арестувано и че събранието (Народното) е разпуснато, а така също, че е съставен нов кабинет. Същия ден капитан Набоков заминал в посока Хасково и Пловдив с цел да обиколи цяла Южна България и да вдигне бунт.
Сутринта на 6 ноември/24 октомври капитан Караиванов се върнал с две роти от Айтос и пристигайки в Бургас, се насочил направо към казармите. Като го видели, войниците не му оказали ни най-малка съпротива и се предали. Намиращите се в града ротни командири се явили незабавно при командира на дружината и му се подчинили.
След това Караиванов освободил арестуваните, в това число и окръжния управител. Било дадено разпореждане да се заловят заговорниците. Черногорският поп бил намерен в дома на руски гавази. В същата къща се намирали и мнозина други бунтовници.
Поручик Киселски с някои други заговорници успял да избяга по море. За капитан Набоков известия няма; веднага щом получа сведения за него, незабавно ще уведомя за това всички агенти*1.
[*1 В 4 часа вечерта телеграфната станция е била обкръжена от войски и съобщението е прекъснато.]
Начевич
Телеграма от управляващия вицеконсулството в Бургас до министъра на външните работи Гирс
5 ноември/23 октомври 1886 г.
Retard cause par communication interrompue*2.
[*2 Закъснение по причина на прекъснатата връзка.]
Телеграфирам в София.
Днес в 4 часа сутринта бургаският гарнизон начело с офицера Киселски арестува гражданската управа, командира, шестима офицери и няколко души от партията. Заговорът е насочен срещу правителството. Населението се присъедини към войската. Мина без кръв. Всичко е спокойно и има пълен ред.
Моля да изпратите от Варна военен кораб за охрана на консулството. Това би било важна правителствена подкрепа.
Изпращам копие до посолството във Филипопол.
Емелянов
Телеграма от посланика в Константинопол до министъра на външните работи Гирс
7 ноември/25 октомври 1886 г.
Строго секретно
Получих личното ви писмо от 22/1056.*3
[*3 Съответното писмо отсъства от делото.]
Тянков с другарите си замина днес с наемен параход за Бургас. Друг, застигнат от тях в Одеса, вече се промъкна в Сливен. Тянков моли да ви напомня за обещаното от вас изпращане на оръжие*1 в Бургас.
[*1 Думата оръжие е подчертана и към нея е направена забележка от Гирс: „За това не е ставало дума.“ На полето отсреща е написано от Александър III: „Нещо друго.“]
Нелидов
Телеграма*2 от вицеконсула във Варна до министъра на външните работи Гирс
[*2 На оригинала има знак, че е разгледана от царя.]
7 ноември/25 октомври 1886 г.
По бърз куриер с лодка Емелянов изпрати в министерството и агентството следното съобщение: „Утре по обяд тук ще пристигне войска от Сливен да усмири бургаския гарнизон, който е решил да се защитава. Ще има кръвопролитие. Необходимо е бързото пристигане на клипер.“ Телеграфните ми сношения с Бургас са прекъснати по разпореждане от Търново.
Похитонов
Извадка*3 от депешата на посланика в Константинопол до министъра на външните работи Гирс
[*3 Извадката е направена от съставителя.]
12 януари 1887 г./31 декември 1886 г.
М.г. Николай Карлович,
Злополучният изход от безумното нападение срещу българските владения, предприето от капитан Боянов при съдействието на руския офицер Набоков, черногорския свещеник Количич и няколко десетки черногорци и българи, беше предмет на секретната ми телеграма от 9 януари/28 декември*4. До момента е трудно да се узнаят подробности за това дело и истинските обстоятелства на неговия неуспех. Между другото, изглежда, не подлежи на съмнение, че освен лекомислието, с което е било организирано това начинание, и съвършено неподходящия момент на годината неуспехът му основно трябва да се припише на това, че сред участниците е имало агенти на сегашното софийско правителство, които своевременно предавали всички подробности за това на г-н Вулкович. Веднага след заминаването на четата, насочила се с параход към бухтата на Василикос (около Созопол), Портата получила от турското посолство в Цетин*1 а черногорската мисия — от княз Николай, телеграфическа молба да се попречи на тази безумна постъпка на поданиците му и след като задържат виновните, да ги изпратят в Черна гора.
[*4 Отсъства от делото.]
[*1 Цетин (Цетина) — град в Сърбия (б.пр.)]
Приемете и пр.
Нелидов
Извадка*2 от депешата на посланика в Константинопол до министъра на външните работи Гирс
[*2 Извадката е направена от съставителя.]
2 февруари/21 януари 1887 г.
М.г. Николай Карлович,
Преминалите на турска територия участници в българско-набоковската и дражевската чета бяха докарани в Константинопол. По уверението на турците сред тях няма руски поданици. Следствието за изпращането на парахода „Георгиос“ продължава. Сред задържаните се намира един българин, снабден с руски паспорт. Тъй като се предполагаше, че на арестувания ще се извърши домашен обиск, за което бе необходимо разрешение от посолството, аз се възползвах и заявих пред Портата, че напълно не одобрявам безумното предприятие на Набоков и Кͦ, но ние не можем да не съчувстваме на чувствата, които са ги накарали да вземат оръжието, както и не можем да не посочим неудобството да се увеличават размерите на последствията от това в изгода на Вулкович и Стамболов единствено с цел да се нанесе вреда на Цанков с надежда в делото да се намеси и Русия.
Както обикновено, Абдул Хамид хвърли цялата вина върху върховния везир, който уж търсел възможност да го скара с Русия, и веднага издаде заповед да се прекратят всякакви разследвания сред емигрантите и пусна арестуваните.
Приемете и пр.
Нелидов
Телеграма*1 от посланика в Константинопол до министъра на външните работи Гирс
[*1 На оригинала има знак, че е разгледана от царя.]
12 февруари/31 януари 1887 г.
Известяват ме, че участникът в бургаското въстание Набоков е пристигнал тук, че се намира във връзка с българските офицери и се опитва да вербува черногорци за десант във Варна или Бургас, за което уж имал съгласието на императорското правителство, а също и обещание за подкрепа, кораби и оръжие. Много се боя да не би пребиваването му тук и невнимателните му действия да не компрометират и нас, и делото, тъй като сред самите българи има предатели и регентството, Турция и Англия ги следят зорко.
Нелидов
Телеграма*2 от посланика в Константинопол до министъра на външните работи Гирс
[*2 На оригинала има знак, че е разгледана от царя.]
18/6 февруари 1887 г.
Вчера Набоков по собствено желание замина за Одеса. Беше му съобщено, че това изисква и правителството. За издаденото до него разпореждане аз известих по телефона одеския генерал-губернатор. А тук за избягване на скандала и предвид доброволното му заминаване срещу него не бяха взети никакви принудителни мерки.
Нелидов
Телеграма от агента на Министерството на външните работи в Одеса до директора на азиатския департамент Зиновиев
5 ноември/23 октомври 1891 г.
Убедително моля да попитате Цанков дали са достойни за нашето покровителство черногорците Милан Банович и Усионович, които се представят за участници в бургаската експедиция на Набоков и неотстъпно молят да ги изпратят в Петербург*1.
[*1 Телеграма от 7 ноември/25 октомври. Зиновиев отговаря: „Банович и Усионович не са известни на Цанков и в делата на департамента сведения за тях няма, а затова е необходимо да се отмени пътуването им за Петербург.“]
Путята
ПП1: Обърнете внимание, че подла Русия е хвърлила огромни средства в опитите си да ни завладее и ако не са били навременните действия на патриотични българи като Стефан Стамболов, както и нежеланието на Западна Европа да позволи на Русия да намести крадливата си задница на Балканите, е предпазило българския народ да сподели съдбата на волжките българи и да бъдат наречени "дунавски татари". Русия никога не е отричала вековните си мераци да завладее България и от тук и Проливите, но една от грешките нашите деди е била, че не са кастрирали русофилските кучки които са машата на руската политика смпрямо нашата страна.
Ще отбележа, че когато през септември 1944 г. Съветска русия коварно нападна, окупира и плячкоса НЕУТРАЛНА България тя разположи на българска територия над 600,000 съветски войници и принуди българите да ги хрантутят с години. Кремъските варвари поставиха русофилските кучки начело с Георги Димитров на власт, като ги накараха да заявят исторически претенции към Гърция и Турция за излаз към Проливите, повод който трябваше да бъде използуван от Съветска русия за изпълнение на коварния и план. Този инцидент беше един от факторите поради които България загуби всякакъв престиж на международната сцена и си извощва прозвището "най-верния сателит на Съветска русия", подобна негативна реакция по света предизвика атентата срещу Папата в Рим организиран от КГБ за да позатули антируските бружения в Полша. Антентата срещу папата беше изпълнен от ДС агентурата, Антонов и Ко. по разпореждане на правешката русофилска кучка Тодор Живков.
Днес единствената причина за Русия все още да не ни окупира по подобие на Кримски полуостров, Абхазия и т.н. се дължи ЕДИНСТВЕНО на факта, че България членува в ЕС и НАТО. Нека се възползуваме от тяхната военна защита и да поправим историческата грешка на нашите деди като обявим русофилската порода за "национален предател" за да се оторизира повсеместната кастрация на русофилските кучки из наша територия. Разрушаване на позорните руско-съветски паметници не трябва да се бави, а върху корицата на учебниците по история за децата с главни букви трябва да се нашише следното: "Русия е най-големия враг на българския народ!"
Времето върви, не се помайвайте хора защото зад днешните бружения срещу българското правителство прозира намерението на Путин да изикара България от кошарата на ЕС, която се пази от войските на НАТО. В момента когато България напусне НАТО русофилските кучки ще помолят Русия да ни окупира за да ни спаси от "външна заплаха", познатата тактика на руските варвари.
Спомняте ли си как русофилските кучки на Тодор Живков не само периодично предаваха златния ни резерв на Москва, подаряваха им селскостопанската ни продукция под себестойноостта, но на няколко пъти настояваха (от името на народа!!!) България да се откаже от суверенитета си и да стане част от блядската кочина на съветска Русия? Единствено поради опасения от международни санкции кремълските тартори се двоумяха да приемат грандиозния подарък на русофилските кучки, суверенитета на Република България!
Отново ще повторя древното блогово поверие: Кастрацията на русофилските кучки няма алтернатива за суверенна България!
(Ето накратко какво се случва с въстанието на русофилската кучка Набаков в Бургас: На 22.X стар стил Набоков успя да вдигне въстание в бургаския гарнизон и да арестува гражданските и военните власти.
Преди Русия да успее да разположи военните си кораби в пристанищата на Бургас и Варна според предварителните уговорки с въстаниците, пристигналите на следващия ден правителствени войски ликвидират резултатите от въстанието, а ръководителите му избягаха.
Със съдействието на руското дипломатическо представителство Набоков успя да избегне репресиите и да се скрие в Константинопол, откъдето бързо бе изпратен в Одеса.)
Телеграма*1 от министъра на финансите на България до неговия помощник Панайотов
[*1 Прихваната телеграма. На оригинала има знак за разглеждане от царя.]
5 ноември/23 октомври
На 3 ноември/21 октомври капитан Набоков, поручик Киселски, черногорският поп и още неколцина други се съвещавали в дома на капитан Набоков. Същата вечер поручик Киселски със своите единомишленици офицери отишли в казармата при войниците и заедно с влезлите в сговор с тях три роти решили да обезоръжат първа рота, която оказала съпротива. След като я обезоръжили, бунтовниците арестували главните си противници в града и сред тях — окръжния управител. През това време командирът на дружина Караиванов с двамина-петима офицери успял да избяга в Айтос.
През деня поручик Киселски дал разпореждане за свикване на резервистите и запаса на Бургаски окръг. Когато горните се събрали, той прочел една телеграма както на войниците, така и на гражданите, като я представил за телеграма от Каулбарс. В нея се казвало, че войската и народът са въстанали срещу правителството, че регентството е арестувано и че събранието (Народното) е разпуснато, а така също, че е съставен нов кабинет. Същия ден капитан Набоков заминал в посока Хасково и Пловдив с цел да обиколи цяла Южна България и да вдигне бунт.
Сутринта на 6 ноември/24 октомври капитан Караиванов се върнал с две роти от Айтос и пристигайки в Бургас, се насочил направо към казармите. Като го видели, войниците не му оказали ни най-малка съпротива и се предали. Намиращите се в града ротни командири се явили незабавно при командира на дружината и му се подчинили.
След това Караиванов освободил арестуваните, в това число и окръжния управител. Било дадено разпореждане да се заловят заговорниците. Черногорският поп бил намерен в дома на руски гавази. В същата къща се намирали и мнозина други бунтовници.
Поручик Киселски с някои други заговорници успял да избяга по море. За капитан Набоков известия няма; веднага щом получа сведения за него, незабавно ще уведомя за това всички агенти*1.
[*1 В 4 часа вечерта телеграфната станция е била обкръжена от войски и съобщението е прекъснато.]
Начевич
Телеграма от управляващия вицеконсулството в Бургас до министъра на външните работи Гирс
5 ноември/23 октомври 1886 г.
Retard cause par communication interrompue*2.
[*2 Закъснение по причина на прекъснатата връзка.]
Телеграфирам в София.
Днес в 4 часа сутринта бургаският гарнизон начело с офицера Киселски арестува гражданската управа, командира, шестима офицери и няколко души от партията. Заговорът е насочен срещу правителството. Населението се присъедини към войската. Мина без кръв. Всичко е спокойно и има пълен ред.
Моля да изпратите от Варна военен кораб за охрана на консулството. Това би било важна правителствена подкрепа.
Изпращам копие до посолството във Филипопол.
Емелянов
Телеграма от посланика в Константинопол до министъра на външните работи Гирс
7 ноември/25 октомври 1886 г.
Строго секретно
Получих личното ви писмо от 22/1056.*3
[*3 Съответното писмо отсъства от делото.]
Тянков с другарите си замина днес с наемен параход за Бургас. Друг, застигнат от тях в Одеса, вече се промъкна в Сливен. Тянков моли да ви напомня за обещаното от вас изпращане на оръжие*1 в Бургас.
[*1 Думата оръжие е подчертана и към нея е направена забележка от Гирс: „За това не е ставало дума.“ На полето отсреща е написано от Александър III: „Нещо друго.“]
Нелидов
Телеграма*2 от вицеконсула във Варна до министъра на външните работи Гирс
[*2 На оригинала има знак, че е разгледана от царя.]
7 ноември/25 октомври 1886 г.
По бърз куриер с лодка Емелянов изпрати в министерството и агентството следното съобщение: „Утре по обяд тук ще пристигне войска от Сливен да усмири бургаския гарнизон, който е решил да се защитава. Ще има кръвопролитие. Необходимо е бързото пристигане на клипер.“ Телеграфните ми сношения с Бургас са прекъснати по разпореждане от Търново.
Похитонов
Извадка*3 от депешата на посланика в Константинопол до министъра на външните работи Гирс
[*3 Извадката е направена от съставителя.]
12 януари 1887 г./31 декември 1886 г.
М.г. Николай Карлович,
Злополучният изход от безумното нападение срещу българските владения, предприето от капитан Боянов при съдействието на руския офицер Набоков, черногорския свещеник Количич и няколко десетки черногорци и българи, беше предмет на секретната ми телеграма от 9 януари/28 декември*4. До момента е трудно да се узнаят подробности за това дело и истинските обстоятелства на неговия неуспех. Между другото, изглежда, не подлежи на съмнение, че освен лекомислието, с което е било организирано това начинание, и съвършено неподходящия момент на годината неуспехът му основно трябва да се припише на това, че сред участниците е имало агенти на сегашното софийско правителство, които своевременно предавали всички подробности за това на г-н Вулкович. Веднага след заминаването на четата, насочила се с параход към бухтата на Василикос (около Созопол), Портата получила от турското посолство в Цетин*1 а черногорската мисия — от княз Николай, телеграфическа молба да се попречи на тази безумна постъпка на поданиците му и след като задържат виновните, да ги изпратят в Черна гора.
[*4 Отсъства от делото.]
[*1 Цетин (Цетина) — град в Сърбия (б.пр.)]
Приемете и пр.
Нелидов
Извадка*2 от депешата на посланика в Константинопол до министъра на външните работи Гирс
[*2 Извадката е направена от съставителя.]
2 февруари/21 януари 1887 г.
М.г. Николай Карлович,
Преминалите на турска територия участници в българско-набоковската и дражевската чета бяха докарани в Константинопол. По уверението на турците сред тях няма руски поданици. Следствието за изпращането на парахода „Георгиос“ продължава. Сред задържаните се намира един българин, снабден с руски паспорт. Тъй като се предполагаше, че на арестувания ще се извърши домашен обиск, за което бе необходимо разрешение от посолството, аз се възползвах и заявих пред Портата, че напълно не одобрявам безумното предприятие на Набоков и Кͦ, но ние не можем да не съчувстваме на чувствата, които са ги накарали да вземат оръжието, както и не можем да не посочим неудобството да се увеличават размерите на последствията от това в изгода на Вулкович и Стамболов единствено с цел да се нанесе вреда на Цанков с надежда в делото да се намеси и Русия.
Както обикновено, Абдул Хамид хвърли цялата вина върху върховния везир, който уж търсел възможност да го скара с Русия, и веднага издаде заповед да се прекратят всякакви разследвания сред емигрантите и пусна арестуваните.
Приемете и пр.
Нелидов
Телеграма*1 от посланика в Константинопол до министъра на външните работи Гирс
[*1 На оригинала има знак, че е разгледана от царя.]
12 февруари/31 януари 1887 г.
Известяват ме, че участникът в бургаското въстание Набоков е пристигнал тук, че се намира във връзка с българските офицери и се опитва да вербува черногорци за десант във Варна или Бургас, за което уж имал съгласието на императорското правителство, а също и обещание за подкрепа, кораби и оръжие. Много се боя да не би пребиваването му тук и невнимателните му действия да не компрометират и нас, и делото, тъй като сред самите българи има предатели и регентството, Турция и Англия ги следят зорко.
Нелидов
Телеграма*2 от посланика в Константинопол до министъра на външните работи Гирс
[*2 На оригинала има знак, че е разгледана от царя.]
18/6 февруари 1887 г.
Вчера Набоков по собствено желание замина за Одеса. Беше му съобщено, че това изисква и правителството. За издаденото до него разпореждане аз известих по телефона одеския генерал-губернатор. А тук за избягване на скандала и предвид доброволното му заминаване срещу него не бяха взети никакви принудителни мерки.
Нелидов
Телеграма от агента на Министерството на външните работи в Одеса до директора на азиатския департамент Зиновиев
5 ноември/23 октомври 1891 г.
Убедително моля да попитате Цанков дали са достойни за нашето покровителство черногорците Милан Банович и Усионович, които се представят за участници в бургаската експедиция на Набоков и неотстъпно молят да ги изпратят в Петербург*1.
[*1 Телеграма от 7 ноември/25 октомври. Зиновиев отговаря: „Банович и Усионович не са известни на Цанков и в делата на департамента сведения за тях няма, а затова е необходимо да се отмени пътуването им за Петербург.“]
Путята
ПП1: Обърнете внимание, че подла Русия е хвърлила огромни средства в опитите си да ни завладее и ако не са били навременните действия на патриотични българи като Стефан Стамболов, както и нежеланието на Западна Европа да позволи на Русия да намести крадливата си задница на Балканите, е предпазило българския народ да сподели съдбата на волжките българи и да бъдат наречени "дунавски татари". Русия никога не е отричала вековните си мераци да завладее България и от тук и Проливите, но една от грешките нашите деди е била, че не са кастрирали русофилските кучки които са машата на руската политика смпрямо нашата страна.
Ще отбележа, че когато през септември 1944 г. Съветска русия коварно нападна, окупира и плячкоса НЕУТРАЛНА България тя разположи на българска територия над 600,000 съветски войници и принуди българите да ги хрантутят с години. Кремъските варвари поставиха русофилските кучки начело с Георги Димитров на власт, като ги накараха да заявят исторически претенции към Гърция и Турция за излаз към Проливите, повод който трябваше да бъде използуван от Съветска русия за изпълнение на коварния и план. Този инцидент беше един от факторите поради които България загуби всякакъв престиж на международната сцена и си извощва прозвището "най-верния сателит на Съветска русия", подобна негативна реакция по света предизвика атентата срещу Папата в Рим организиран от КГБ за да позатули антируските бружения в Полша. Антентата срещу папата беше изпълнен от ДС агентурата, Антонов и Ко. по разпореждане на правешката русофилска кучка Тодор Живков.
Днес единствената причина за Русия все още да не ни окупира по подобие на Кримски полуостров, Абхазия и т.н. се дължи ЕДИНСТВЕНО на факта, че България членува в ЕС и НАТО. Нека се възползуваме от тяхната военна защита и да поправим историческата грешка на нашите деди като обявим русофилската порода за "национален предател" за да се оторизира повсеместната кастрация на русофилските кучки из наша територия. Разрушаване на позорните руско-съветски паметници не трябва да се бави, а върху корицата на учебниците по история за децата с главни букви трябва да се нашише следното: "Русия е най-големия враг на българския народ!"
Времето върви, не се помайвайте хора защото зад днешните бружения срещу българското правителство прозира намерението на Путин да изикара България от кошарата на ЕС, която се пази от войските на НАТО. В момента когато България напусне НАТО русофилските кучки ще помолят Русия да ни окупира за да ни спаси от "външна заплаха", познатата тактика на руските варвари.
Спомняте ли си как русофилските кучки на Тодор Живков не само периодично предаваха златния ни резерв на Москва, подаряваха им селскостопанската ни продукция под себестойноостта, но на няколко пъти настояваха (от името на народа!!!) България да се откаже от суверенитета си и да стане част от блядската кочина на съветска Русия? Единствено поради опасения от международни санкции кремълските тартори се двоумяха да приемат грандиозния подарък на русофилските кучки, суверенитета на Република България!
Отново ще повторя древното блогово поверие: Кастрацията на русофилските кучки няма алтернатива за суверенна България!
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
