През август 1886 г. русофилите започват изпълнение на предначертаният от руското правителство пъклен план за присвояване на българските земи: сваляне на Батенмерг, съставяне на временно русофилско правителство което (от името на българския народ) незабавно да помоли Русия да окупира България за да я "спаси" от външна заплаха.  (по извадки от "Авантюры ръсского царизма в Болгарии", сборник документи издаден в Москва през 1935 г.)

Появява се неочаквана пречка - войските предназначени за осъществяване на преврата, се отказват да участват в него поради опасения от руска окупация. След известно размишление водачите на преврата решават да излъжат колебаещите се в този смисъл, че са се подсигурили с обещание от Русия да не окупира България, благодарение на което склоняват войската на своя страна:

1. Батенберг е свален. Князът и брат му са откарани в манастир. Телеграми на чужденци не се пропускат.

2. Временното про-руско правителство е съставено. Председател — митрополит Климент; членове: Драган Цанков, Бурмов, Христо Стоянов, Радославов, Величков и майор Никифоров, главнокомандващ — майор Груев.

3. Русофилското правителство моли господаря император Русия да приеме българския народ под своя защита и покровителство, и ходатайства Русия незабавно да окупира България.

Преди обаче Русия да успее да реагира патриотично настроените сили под ръководството на Стефан Стамболов успяват да озаптят русофилските кучки. Новото българско правителство (регентството на Стамболов) започна разправа с участниците в неуспешния заговор, попчетата от Синода (всички продажни чернодрешковци!) от Българската Православна Църква са напъхани в затвора за предателството им спрямо българския народ. Почвата в България окончателно се изплъзваше изпод краката на Русия. Тогава руското правителство изпраща в България в качеството на свой комисар генерал Каулбарс, който предприема агитационно пътуване из страната, а в Търново, Шумен, Русчук и Сливен се подготвя поредното русофилско въстание.

    Телеграма от военния комисар на руското правителство в София до министъра на външните работи Гирс
    13/1 октомври 1886 г.
    Изпращам копие до Нелидов и Лобанов.
    В някои войски започва опозиционно брожение срещу правителството с цел да го застави да се подчини на Русия.
    Каулбарс

    Телеграма от агента на Министерството на външните работи в Одеса до министъра на външните работи Гирс
    14/2 октомври 1886 г.
    Командирът на първа батарея от първи артилерийски шефски полк капитан Гергинов, взел дейно участие в преврата от (21)9 август, е изпратен от партията на Цанков да преговаря с българските офицери, избягали в Русия. Той съобщи, че войските, разположени в Търново, Шумен и Русчук, са напълно подготвени за ново въстание с цел скорошно сваляне на регентството. Решено е да се убият Стамболов, Муткуров и Попов. Ванков е заминал за Германия да получи останалите боеприпаси, а Белов се разпорежда в Шумен. Изглежда Димитриев е успял да се промъкне в България; Гергинов, който чака ответна телеграма от Москва, за да побърза да се върне в България, е личност твърде енергична и способна на всичко.
    Романенко

    Телеграма от изпълняващия длъжността дипломатически агент в София до министъра на външните работи Гирс
    17/5 октомври 1886 г.
    Днес при мен беше бившият командир на сливенската бригада Гуджев и ми заяви, че Сливенският полк е готов за действия срещу правителството при условие, че тази крачка ще има успех и полза, за да не се впуска безполезно в опасно предприятие. Освен това пита дали ще бъде възможно предвид неговата оставка да облече руски мундир за престиж пред полка, тъй като той е офицер на руска служба и се числи в нашия мински полк. За същото пита и бившият командир на Сливенския полк Дужов, руски офицер от българското опълчение. Гуджев чака отговор. Моля за инструкции от генерала.
    Неклюдов

    Заявление от водачите на русофилските превратаджии до комисаря на руското правителство в София Каулбарс
    29/17 октомври 1886 г.
    Съжалявайки искрено за пагубната и безразсъдна насоченост на княжеството в последно време, долуподписаните обещаваме да спазваме неотклонно както в качеството си на обикновени граждани, така и като обществени дейци следната програма:
    1. При никакви условия и никога да не допускаме на престола на княжеството някой от принцовете Батенберг.
    2. Да избираме княза съгласно съветите и указанията на руското императорско правителство.
    3. Да осъществяваме международните отношения и да изпълняваме задачите на княжеството именно според съветите и с подкрепата на Русия.
    4. Да устройваме и подготвяме българската войска според плановете и началата, одобрени от руското императорско правителство.
    5. Да развиваме вътрешното устройство на България въз основа началата на православното християнство, като внимателно отстраняваме от него нелепостите на демокрацията.
    6. Да възпитаваме юношите и народа в духа на християнската нравственост и с тази цел внимателно да отстраним антируските елементи от учебните заведения и да обуздаем дейността им сред народа.
    7. Да уважаваме свято законите одобрени от Русия и да им се подчиняваме безусловно...
    Подписи: Бурмов, М. Балабанов и Д. Цанков.

    30/18 октомври 1886 г.
    М.г. Николай Карлович,
    Вчера и днес някои от нашите привърженици в България ми подхвърлиха мисъл, за която се считам длъжен да известя ваше високопревъзходителство и която при сгода може да се има предвид. Предложението на тези господа може да се нарече полуокупация, тъй като изразът е най-близо до същността на долуописаното.
    Тези господа изхождат от съвършено правилното предположение, че упорството на значителна част от българската армия срещу нас е основано изключително на упорството на офицерите. Всички нисши чинове твърдо държат страната на народа и ще тръгнат с нас. Ето защо предложението се свежда до това да се даде решителен тласък на нисшите чинове и главно с тяхно участие да се избави страната от правителството на терора. По тяхно мнение за това е необходим само малък отряд наши — около бригада, състоящ се от три рода войски. Този отряд трябва да пристигне във Варна неочаквано и веднага да превземе намиращото се там подразделение; българските офицери да се качат на кораби, като се заменят с руски, под чието командване подразделението ще продължи нататък с нашите войски. Във всички останали гарнизони ще се наложи да се прави същото, като се оставят в страната само тези български офицери, които са ни предани.
    Разбира се, този план е изпълним само ако Европа се съгласи с окупацията, а ако такава се осъществи, ще бъде по-добре и по-правилно да се изпратят по-голямо количество войски…
    Приемете и пр.
    Каулбарс

    Най-верноподанически доклад от министъра на външните работи Гирс до Александър III
    7 ноември/25 октомври 1886 г.
    Позволявам си да ви представя с настоящия доклад и двете получени от генерал-майор барон Каулбарс секретни телеграми*1 на името на ваше императорско величество.
    [*1 Очевидно се има предвид донесението на генерал Каулбарс от 30/18 октомври (вж. №27).]
    Съобщавайки за съчувствието към Русия, изказвано от българското население, нашият представител при все това смята за необходимо да напомни за силната, струва ни се, необходимост от вземане на непосредствени мерки за поддържане на нашите искания. От това трябва да се заключи, че според него само съчувствените към нас заявления на населението не могат да ни доведат до пътя за излизане от настоящата криза. Разбира се, не мога да не се съглася с основателността на горното мнение, но при все това за цялостната оценка на резултатите от предприетата от генерал Каулбарс обиколка*2 ни остава още да изчакаме последствията от реакцията, която се появи сред част от българските войски, която плаши регентството и може да го принуди накрая да се подчини на предявените му искания, както става ясно от вчерашната телеграма на г-н Неклюдов.
    [*2 Вж. №18.]
    Както и да е, но ми се струва, че при настоящите обстоятелства без предварително споразумение с някои държави не можем да предприемем нито окупация, нито каквито и да са военни действия.
    Както това съображение, така и евентуалните обстоятелства, които ще ни принудят да прибегнем към въоръжено въздействие в една или друга форма, ме карат да заключавам, че може би би било полезно да възложим на генерал-лейтенант граф Шувалов след връщането си от Берлин да замине за Берзин за конфиденциални обяснения с княз Бисмарк.
    В очакване на всемилостивите ви заповеди се осмелявам при това да предоставя на благоусмотрението на ваше величество един проект на секретна телеграма*1, която, струва ми се, няма да е излишно да се изпрати на генерал Каулбарс, за да се обърне вниманието му върху сериозните страни на настоящото положение.
    [*1 Вж. телеграмата на Зиновиев (№29).]
    Гирс

    Телеграма*2 от директора на азиатския департамент до консула на Русчук Шатохин
    [*2 Няма дата.]
    Предайте на генерал Каулбарс следната телеграма. Императорът се запозна с вашите две телеграми от Свищов от 30/18 октомври*3.
    [*3 Вж. NN 23, 27.]
    Вече ви съобщих нашата гледна точка по въпроса за окупацията, считана от императора за извънредно сериозна мярка, към която ние бихме могли да прибегнем само в случай на крайна необходимост. Неочакваното изпращане на наши кораби във Варна и Бургас би могло също да предизвика сериозни усложнения в случай, че не сме постигнали предварителна договореност с някои държави. Ходатайствата, представени от вас на регентството, са съобщени на въпросните велики държави. От наша страна ние побързахме да уведомим последните за съображенията ни, като се стараехме да докажем тяхната обоснованост. Държавите заеха сдържана позиция с изключение на Англия, която счете за възможно да изкаже свои възражения срещу ходатайствата, за които става дума, като се опитва да им придаде значение на въпрос от общоевропейски характер.
    Зиновиев

    Телеграма от военния комисар на руското правителство в София до министъра на външните работи Гирс
    9 ноември/27 октомври 1886 г.
    Изразеното от мен мнение за окупация*1 е основано на молбата на самите българи*2, които считат, че само по този път могат да се избавят от терора на правителството. Под влиянието на последното в Русчук ме приеха хладно. Военната бригада се изказа против нас.
    Каулбарс

    Телеграма от посланика в Константинопол до министъра на външните работи Гирс
    13 ноември 1886 г.
    Предложението на великия везир*3 има предвид не евентуалното ни съглашение с регентите и министрите, а промяна в състава на регентството без наше пряко участие в удобна за нас посока по пътя на вътрешен преврат, а не чрез революционното му сваляне.
    [*3 Убедило се в пълния крах на мисията на ген. Каулбарс, руското самодържавие през ноември 1886 г. намира незначителен повод за скъсване на дипломатическите отношения и дава разпореждане за демонстративно отзоваване на генерала от България. Едновременно с посредничеството на един от водачите на българските консерватори Греков царизмът инсценира в Константинопол с диверсионни цели преговори между българското правителство и своето протеже — главата на българската опозиция — Цанков.]
    Това не е интрига на Греков, а явната му работа в полза на мирното разрешаване на кризата с посредничеството на Турция.
    Предполага се, че новото регентство, в което благоразположените към нас елементи трябва да са болшинство, ще съумее постепенно да промени правителството, а след това и да намери начин да произведе обективни нови избори*1.
    [*1 На оригинала има забележка от Александър III: „След отзоваването на Каулбарс и консулите ни от България можем да приемем предложението на Турция и тогава ще видим доколко то е искрено и възможно.“]
    Нелидов

ПП: Забележете активното участие на руският монарх във всички тези операции за завладяване на България. Тези документи доказват, че Русия е била е смъртен враг за България и днес е задължение на всеки родолюбив българин да започне незабавното разрушаване на руско-съветските паметници. Ако правителството все още се помайва и не ги отстрани, както сториха редица достойни политици от източноевропейски европейски държави погазени и ограбени от крадливите руски варвари, то всички ние трябва да вземем това свято дело в свои ръце - бавно и полечка, къде с отверка, кеде с шило или с длето, с тенекеджийско чукче или с  кирка, с по-модерни и ефективни средства българите денонощно трябва да работиме за разрушаването на паметниците на лъжата представящи окупациите на българите от руско-съветските мародери като "освобождения".

Справедливия акт по кастрация на русофилските кучки, тези предатели които които нацвъкаха като кокоши лайна стотиците паметници на руско-съветските крадливи орди, не трябва да се бави защото той няма алтернатива за суверенна България!