Постинг
04.09.2020 20:57 -
Въстанията на русофилските кучки в България (2)
Нека си припомним - целта на Русия никога не е била да освобождава, а да завладее земите населени с българи на Баканите и да съзадеде "отвъддунавска губерния", формалната програма за осъществяване на този плен е заложена в Сан Стефанското мирно споразумение от 3-ти март 1878 г., позорна дата която ДС агентурата от СДС начело с руските агенти Филип Димитров и Желю Желев пробутаха като "национален празник" на България и парадоксалното е, че това злокобно посегателство на руския империализъм продължава да се "празнува" у нас!
Преди да продължа с въстанията и терористичните акции на русофилските кучки в нашата страна ще повторя, че използувам информация представена в сборник документи издаден в Москва през 1935 г. "Авантюры ръсского царизма в Болгарии" и бях много неприятно изненадан от дивашката реакция на русофилските кучки в блога - тези изчадия са драскали и гризали входната врата при опитите им да нахлуят в блога ми, а някои от безсилие да променят фактите дори са уринирали пред входа, затова ще ви спестя коментарите им.
На всички русофилски кучки, които са скърцали със зъби пред блога ми препоръчвам да се запознаят със съдържанието на предговора:
=======================================================
Авантюрите на руския царизъм в България (По документите на царските архиви)
Васил Коларов, Предговор
Публикуваните в този сборник документи от царските архиви разкриват истинското лице и действителните мотиви на така наричаната „освободителна мисия“ на царска Русия по отношение на българския народ, получил национална полунезависимост в резултат на Руско-турската война от 1877–1878 г. Създаването на „независимо“ българско княжество трябвало да послужи само като прикритие и етап от завладяването от Русия на подстъпите към Константинопол по западния бряг на Черно море.
В продължение на десет години царското правителство влагало колосална енергия за укрепване на господството си в новообразуваната квазинезависима държава, като пускало в ход всички средства на азиатско-византийската дипломация — от масовата корупция и подкупи на политически гешефтари и армейски офицери до организирането на военни бунтове и държавни преврати, до вербуването на убийци и отстраняването на пречещи на плановете му държавни дейци на България. Ужасяваща, ненадмината по вулгарния си цинизъм картина разкриват секретните инструкции и донесения на царски министри и дипломати, извънредни емисари и чиновници. Пожълтялата хартия на тези документи пази забележки на монаршеския молив. Александър III е бил в течение на всички престъпни замисли, планове и подвизи на многобройната шайка дипломати и нелегални агенти. Той всичко знаел и всичко одобрявал. Той изпращал лично нему докладващи емисари. Съобщенията за терористични актове и убийства, носещи неприкрити следи от причастност към тях на правителствените агенти, не предизвиквали у него никакво възмущение. „Всемилостивото“ му сърце трогвали само съобщенията за неуспехите и печалната участ на завербуваните от царските агенти българи, върху които се стоварвал юмрукът на страната, отстояваща своята независимост и свобода.
Действително, икономическите и търговските връзки от първите дни на съществуването на младата държава създали и в България силно западофилско течение, на базата на което се образувала прогресивната антируска партия под ръководството на Стамболов. На тази партия се удало да обедини прогресивните сили на народа и да устои победоносно на кроежите и ударите на царското правителство.
Настоящият сборник има също огромно значение за пълното разясняване на борбата на прогресивните обществени класи в България срещу реакционните и завоевателските домогвания на Русия. Най-важният, решаващият етап на тази борба, започнала в първия ден от съществуването на съвременна България и продължила чак до Октомврийската революция, са осемдесетте години, години на бури и най-тежки изпитания за българския народ. Публикуваните документи обхващат именно този исторически период и още веднъж потвърждават [грабителската политика] на Русия и [предателската роля] на русофилското политическо суеверие, усърдно разпространявано от реакционните партии в България.
На основата на тази оценка на архивните документи ние с другаря Г. Димитров получихме разрешение от Наркоминдела да прегледаме материалите от царските архиви, отнасящи се до България, с цел публикуване. Настоящият сборник е резултат на това начинание. Другарят П. Павлович, на когото ние поставихме задачата да прегледа архива и да отдели най-ценните документи, извърши голяма по обем детайлна и отговорна работа, която заслужава всякаква похвала. В това всестранно му помагаха отговорните ръководители на архива.
В. Коларов
Москва, 15 ноември 1935 г.
======================================================
Интересното е, че русофилските кучки Васил Коларов и Георги Димитров определят Стефан Стамболов за спасител на България защото се противопоставя на завоевателните домогвания на Русия, докато русофилските кучки днес определят Стамболов като "предател" - това подсказва че русофилската кучка е безгръбначна: от монархист тя стана комунист, от християнин стана антихрист, а днес от комунист руската рубла я превърна в капиталист, православен фанатик и олигархист.
Ще наблегна на цитат от книгата който разкрива причината за развъждане на русофилската порода кучки у нас:
След окупацията на България през 1878 г. за Русия се създаваше възможност за превръщането на временната окупация в постоянна, а самата България — в отвъддунавска губерния. Пред царизма се изправяше въпросът за завладяване на България, но международната обстановка поставяше сериозни трудности по пътя му. Завладяването на България трябваше да бъде осъществено „по незабележим начин“ и при това така, че да изглежда като „сбъдване на желанията“ на самия български народ. Оттук неизбежно произтичаха търсенията на царизма на нужната му българска „общественост“.
ПП: Получих запитване от редица блогъри дали ще е болезнено осъществяването на древното блогово сказание: Кастрацията на русофилските кучки няма алтернатива за суверенна България.
Интересен въпрос и мисля, че то може да се осъществи по различни начини и в тази връзка си припомнете един стар виц за столчето и двете тухли, където се поставя въпросът за болката при извършване на процедурата.
Преди да продължа с въстанията и терористичните акции на русофилските кучки в нашата страна ще повторя, че използувам информация представена в сборник документи издаден в Москва през 1935 г. "Авантюры ръсского царизма в Болгарии" и бях много неприятно изненадан от дивашката реакция на русофилските кучки в блога - тези изчадия са драскали и гризали входната врата при опитите им да нахлуят в блога ми, а някои от безсилие да променят фактите дори са уринирали пред входа, затова ще ви спестя коментарите им.
На всички русофилски кучки, които са скърцали със зъби пред блога ми препоръчвам да се запознаят със съдържанието на предговора:
=======================================================
Авантюрите на руския царизъм в България (По документите на царските архиви)
Васил Коларов, Предговор
Публикуваните в този сборник документи от царските архиви разкриват истинското лице и действителните мотиви на така наричаната „освободителна мисия“ на царска Русия по отношение на българския народ, получил национална полунезависимост в резултат на Руско-турската война от 1877–1878 г. Създаването на „независимо“ българско княжество трябвало да послужи само като прикритие и етап от завладяването от Русия на подстъпите към Константинопол по западния бряг на Черно море.
В продължение на десет години царското правителство влагало колосална енергия за укрепване на господството си в новообразуваната квазинезависима държава, като пускало в ход всички средства на азиатско-византийската дипломация — от масовата корупция и подкупи на политически гешефтари и армейски офицери до организирането на военни бунтове и държавни преврати, до вербуването на убийци и отстраняването на пречещи на плановете му държавни дейци на България. Ужасяваща, ненадмината по вулгарния си цинизъм картина разкриват секретните инструкции и донесения на царски министри и дипломати, извънредни емисари и чиновници. Пожълтялата хартия на тези документи пази забележки на монаршеския молив. Александър III е бил в течение на всички престъпни замисли, планове и подвизи на многобройната шайка дипломати и нелегални агенти. Той всичко знаел и всичко одобрявал. Той изпращал лично нему докладващи емисари. Съобщенията за терористични актове и убийства, носещи неприкрити следи от причастност към тях на правителствените агенти, не предизвиквали у него никакво възмущение. „Всемилостивото“ му сърце трогвали само съобщенията за неуспехите и печалната участ на завербуваните от царските агенти българи, върху които се стоварвал юмрукът на страната, отстояваща своята независимост и свобода.
Действително, икономическите и търговските връзки от първите дни на съществуването на младата държава създали и в България силно западофилско течение, на базата на което се образувала прогресивната антируска партия под ръководството на Стамболов. На тази партия се удало да обедини прогресивните сили на народа и да устои победоносно на кроежите и ударите на царското правителство.
Настоящият сборник има също огромно значение за пълното разясняване на борбата на прогресивните обществени класи в България срещу реакционните и завоевателските домогвания на Русия. Най-важният, решаващият етап на тази борба, започнала в първия ден от съществуването на съвременна България и продължила чак до Октомврийската революция, са осемдесетте години, години на бури и най-тежки изпитания за българския народ. Публикуваните документи обхващат именно този исторически период и още веднъж потвърждават [грабителската политика] на Русия и [предателската роля] на русофилското политическо суеверие, усърдно разпространявано от реакционните партии в България.
На основата на тази оценка на архивните документи ние с другаря Г. Димитров получихме разрешение от Наркоминдела да прегледаме материалите от царските архиви, отнасящи се до България, с цел публикуване. Настоящият сборник е резултат на това начинание. Другарят П. Павлович, на когото ние поставихме задачата да прегледа архива и да отдели най-ценните документи, извърши голяма по обем детайлна и отговорна работа, която заслужава всякаква похвала. В това всестранно му помагаха отговорните ръководители на архива.
В. Коларов
Москва, 15 ноември 1935 г.
======================================================
Интересното е, че русофилските кучки Васил Коларов и Георги Димитров определят Стефан Стамболов за спасител на България защото се противопоставя на завоевателните домогвания на Русия, докато русофилските кучки днес определят Стамболов като "предател" - това подсказва че русофилската кучка е безгръбначна: от монархист тя стана комунист, от християнин стана антихрист, а днес от комунист руската рубла я превърна в капиталист, православен фанатик и олигархист.
Ще наблегна на цитат от книгата който разкрива причината за развъждане на русофилската порода кучки у нас:
След окупацията на България през 1878 г. за Русия се създаваше възможност за превръщането на временната окупация в постоянна, а самата България — в отвъддунавска губерния. Пред царизма се изправяше въпросът за завладяване на България, но международната обстановка поставяше сериозни трудности по пътя му. Завладяването на България трябваше да бъде осъществено „по незабележим начин“ и при това така, че да изглежда като „сбъдване на желанията“ на самия български народ. Оттук неизбежно произтичаха търсенията на царизма на нужната му българска „общественост“.
ПП: Получих запитване от редица блогъри дали ще е болезнено осъществяването на древното блогово сказание: Кастрацията на русофилските кучки няма алтернатива за суверенна България.
Интересен въпрос и мисля, че то може да се осъществи по различни начини и в тази връзка си припомнете един стар виц за столчето и двете тухли, където се поставя въпросът за болката при извършване на процедурата.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
