Постинг
24.08.2020 23:24 -
Въстанията на русофилските кучки в България (1)
Ако някой се разхожда по главната улица на Русе не може да му убегне табелката за въоръженото въстание на русофилските кучки с цел създаване на Задунайска губерния, което Стефан Стамболов успешно потушава. Реших да започна поредица за това кой организира и спонсорира русофилията в България, за което ме подсети публикация от младежа narodovazpitatel, за което му благодаря.
От векове русофилията се използува като прикритие за антибългарската дейност на руската агентура в България, въпреки че нахлузвала маската на монархизъм, болшевизъм, комунизъм, дори прикрити като "демократи" под егидата СДС на ДС службите, а сега олигархизъм, основната задача на русофилистика винаги е била да провежда имперските интереси на Русия у нас без значение политическата платформа, а зависимостта му към руската рубла е пословична.
Ще приложа извадки от сборник документи "Авантюры ръсского царизма в Болгарии" издаден в Москва през 1935 г., превода на български с предговор от Васил Коларов ще намерите на интернет. За тези които не са чували Васил Коларов е бил един от главатарите на русофилиската глутница в България и е организатор на няколко кървави русофилски въстания в страната, така че не се опитвайте да ме обвинявате в "еврогейство", "соросоизъм" и т.н.
Необходимостта за развъждане на русофилската порода кучки у нас
След окупацията на България през 1878 г. за Русия се създаваше възможност за превръщането на временната окупация в постоянна, а самата България — в отвъддунавска губерния. Пред царизма се изправяше въпросът за завладяване на България, но международната обстановка поставяше сериозни трудности по пътя му. Завладяването на България трябваше да бъде осъществено „по незабележим начин“ и при това така, че да изглежда като „сбъдване на желанията“ на самия български народ. Оттук неизбежно произтичаха търсенията на царизма на нужната му българска „общественост“.
Разпространение на русофилска пропаганда
В условията на руската окупация царските генерали правеха всичко, което можеха, за да завладеят България и да я превърнат в отвъддунавска губерния. Като експлоатираше разпространените сред масите русофилски илюзии, първоначално царизмът се опираше преди всичко на реставраторската партия на консерваторите, полагайки всички усилия да подчини на влиянието си и либералната партия.
Русофилизация на българската армия
Разчитаща най-много на военната сила, царска Русия се стремеше преди всичко да направи българската армия свое послушно оръдие. „Българската армия — отбелязва един царски историк на руско-българските отношения — не само е запазила органическата си връзка със своята майка — руската армия, но като че ли е станала нейна съставна част, приемайки в редовете си руски офицери и унтерофицери и признавайки властта на военен министър, генерал на руска служба, назначаван от царя.
Русия посяга на златния резерв
През март 1883 г., когато Батенберг замина за Петербург за коронацията на Александър III, Соболев управляваше в България еднолично. За да привлече под руско влияние известна материална база, през това време той прокарваше признаването от България на дълга към Русия за окупацията, като определи този дълг на сума 25 млн. франка. Едновременно той се опитваше да преведе в едно от руските кредитни учреждения десетмилионния резервен фонд на княжеството.
Противоречия с княза
От своя страна Александър Батенберг вземаше мерки за предотвратяване на удара. През септември 1883 г. бе възстановена Търновската конституция. В страната бе провъзгласен лозунгът „България за българите“. Руските генерали напуснаха България. Но в българската армия все още остана руски офицерски състав. Русия си запази и правото да назначава военния министър. Реално руският царизмъ вече не разполагаше с някаква опора в страната — руската окупация фактически приключи. Но царизмът все още таеше надежди да си върне загубените позиции.
Съединението, повода за овълчване на русофилката порода кучки
На 6.IX.1885 г. Филипопол се обедини със София. Английският посланик в Константинопол Уилям Уайт оказа на българското правителство сериозна подкрепа. Турция мълчаливо прие факта на отделянето. Англия призна съединението на България с Източна Румелия, на което Александър III отговори с отзоваване на всички свои офицери от България. Опитът на царизма да подтикне Турция към активни действия срещу обединителната политика на Батенберг не се увенча с успех. Погрешно излезе и разчитането на царизма на панелинистичните настроения на гръцката буржоазия, която се стремеше да получи от Турция териториални компенсации в своя полза. Сръбско-българската война, която възникна във връзка с претенциите за териториални компенсации, предявени към България от сръбската буржоазия, завърши с победа за българите. Александър III не намираше деен съюзник в българските работи. Налагаше се да разчита само на собствените си сили и да използва всичко, което все още бе възможно, от българската общественост.
Настъпил моментът с България да се приключи
По писмо на Александър III от 1885 г.: Александър Батенберг не можеше повече „да върши работа на Русия“ — той трябваше да бъде отстранен. Не можеше да се остави в старото положение страната, която бе обхваната от „анархистична антируска пропаганда“, където „не можеше да се разчита на нито един българин“. Между другото примерите на Египет, Тунис и Босна бяха „пред очите на Европа“. Те подсказваха, че най-добрият изход е окупацията на княжеството, назначаването на руски генерал-губернатор и въвеждането на руски закони в България. „Няма съмнение — заключаваше царят, — че е настъпил моментът в България да се действа решително и да се приключи с всички тези въпроси.“.
Рублата, основа за русофилството в България
Към края на 1885 г. царското правителство успя окончателно да привлече цанковистите към себе си: „на първо време“ предложиха на Цанков „10-12 хил. франка във вид на персонална помощ“. След Цанков към чувала с парите се повлякоха Бурмов и Балабанов. От името на този „троен съюз“ до руския дипломатически агент в България бе подадено изложение с „клетвени обещания“ да действат „съгласно плановете на императорското правителство“. След това Министерството на външните работи започна да им отпуска по 40 хил. рубли на година. От своя страна триумвирите се задължиха да провеждат русофилска агитация в България и за всичко да се отчитат пред руското дипломатическо ведомство. Колкото и незначителна да беше отново „откритата“ и завербувана от царизма българска „общественост“, в условията на момента на царизма му се налагаше да я цени много.
Планът "Отвъддунавска губерния" в действие
Кабинетът на Цанков стана помощен апарат на руското Министерство на външните работи. Тогава от царската хазна в широка струя започнаха да се леят парични помощи за българските обществени дейци „за практическо провеждане възгледите на царското правителство за българските, работи“. Започнаха да се издават печатни органи, намиращи се под пълното разпореждане на руския дипломатически агент в София. Цанков и привържениците му действаха като агенти на царизма по създаване на отвъддунавска губерния.
Русофилската кучка започва да хапе
Руският военен агент в България Сахаров с помощта на подкупените от азиатския департамент цанковисти — началника на Военната школа в София майор Груев, заместника на военния министър Бендеров, капитан Радко Димитриев и други, подготвяше детронирането, като донасяше за всичките си мероприятия на началника на генералния щаб Обручев. През нощта на 9.VIII въоръжените заговорници проникнаха в двореца и принудиха княза да се отрече от престола. Едва ли са се чувствали твърде уверено — на княза бяха спешно връчени 55 хил. франка и под конвой той бе отправен на румънския бряг в Рени.
Стамболов, ловецът на русофилски кучки
Временното правителство, съставено от познати ни русофили, молеше царя да окаже на България военна помощ и парична подкрепа. Изглеждаше, че победата е съвсем близко. Но късметът отново не споходи царизма. На политическата сцена се появи фигурата на Стамболов, председател на Народното събрание, представител на идващата на власт млада търговска и промишлена буржоазия. Временното правителство падна, без да просъществува и три дни. Започнаха арести на причастните към въстанието лица.
Кучкарят от Кремъл е недоволен
Още през март 1886 г. официозът „Московские ведомости“ писа: „Единственото решение на настоящата криза е окупацията на България. В България е нужен не дипломатически представител при незаконно правителство, а комисар с диктаторски права за година или две.“
ПП: За организираните от Русия терористични акции и въоръжени въстания на русофилските кучки у нас в следващи публикации. Ще завърша постинга като ви припомня древното блогово поверие: Кастрацията на русофилската кучка няма алтернатива за суверенна България.
От векове русофилията се използува като прикритие за антибългарската дейност на руската агентура в България, въпреки че нахлузвала маската на монархизъм, болшевизъм, комунизъм, дори прикрити като "демократи" под егидата СДС на ДС службите, а сега олигархизъм, основната задача на русофилистика винаги е била да провежда имперските интереси на Русия у нас без значение политическата платформа, а зависимостта му към руската рубла е пословична.
Ще приложа извадки от сборник документи "Авантюры ръсского царизма в Болгарии" издаден в Москва през 1935 г., превода на български с предговор от Васил Коларов ще намерите на интернет. За тези които не са чували Васил Коларов е бил един от главатарите на русофилиската глутница в България и е организатор на няколко кървави русофилски въстания в страната, така че не се опитвайте да ме обвинявате в "еврогейство", "соросоизъм" и т.н.
Необходимостта за развъждане на русофилската порода кучки у нас
След окупацията на България през 1878 г. за Русия се създаваше възможност за превръщането на временната окупация в постоянна, а самата България — в отвъддунавска губерния. Пред царизма се изправяше въпросът за завладяване на България, но международната обстановка поставяше сериозни трудности по пътя му. Завладяването на България трябваше да бъде осъществено „по незабележим начин“ и при това така, че да изглежда като „сбъдване на желанията“ на самия български народ. Оттук неизбежно произтичаха търсенията на царизма на нужната му българска „общественост“.
Разпространение на русофилска пропаганда
В условията на руската окупация царските генерали правеха всичко, което можеха, за да завладеят България и да я превърнат в отвъддунавска губерния. Като експлоатираше разпространените сред масите русофилски илюзии, първоначално царизмът се опираше преди всичко на реставраторската партия на консерваторите, полагайки всички усилия да подчини на влиянието си и либералната партия.
Русофилизация на българската армия
Разчитаща най-много на военната сила, царска Русия се стремеше преди всичко да направи българската армия свое послушно оръдие. „Българската армия — отбелязва един царски историк на руско-българските отношения — не само е запазила органическата си връзка със своята майка — руската армия, но като че ли е станала нейна съставна част, приемайки в редовете си руски офицери и унтерофицери и признавайки властта на военен министър, генерал на руска служба, назначаван от царя.
Русия посяга на златния резерв
През март 1883 г., когато Батенберг замина за Петербург за коронацията на Александър III, Соболев управляваше в България еднолично. За да привлече под руско влияние известна материална база, през това време той прокарваше признаването от България на дълга към Русия за окупацията, като определи този дълг на сума 25 млн. франка. Едновременно той се опитваше да преведе в едно от руските кредитни учреждения десетмилионния резервен фонд на княжеството.
Противоречия с княза
От своя страна Александър Батенберг вземаше мерки за предотвратяване на удара. През септември 1883 г. бе възстановена Търновската конституция. В страната бе провъзгласен лозунгът „България за българите“. Руските генерали напуснаха България. Но в българската армия все още остана руски офицерски състав. Русия си запази и правото да назначава военния министър. Реално руският царизмъ вече не разполагаше с някаква опора в страната — руската окупация фактически приключи. Но царизмът все още таеше надежди да си върне загубените позиции.
Съединението, повода за овълчване на русофилката порода кучки
На 6.IX.1885 г. Филипопол се обедини със София. Английският посланик в Константинопол Уилям Уайт оказа на българското правителство сериозна подкрепа. Турция мълчаливо прие факта на отделянето. Англия призна съединението на България с Източна Румелия, на което Александър III отговори с отзоваване на всички свои офицери от България. Опитът на царизма да подтикне Турция към активни действия срещу обединителната политика на Батенберг не се увенча с успех. Погрешно излезе и разчитането на царизма на панелинистичните настроения на гръцката буржоазия, която се стремеше да получи от Турция териториални компенсации в своя полза. Сръбско-българската война, която възникна във връзка с претенциите за териториални компенсации, предявени към България от сръбската буржоазия, завърши с победа за българите. Александър III не намираше деен съюзник в българските работи. Налагаше се да разчита само на собствените си сили и да използва всичко, което все още бе възможно, от българската общественост.
Настъпил моментът с България да се приключи
По писмо на Александър III от 1885 г.: Александър Батенберг не можеше повече „да върши работа на Русия“ — той трябваше да бъде отстранен. Не можеше да се остави в старото положение страната, която бе обхваната от „анархистична антируска пропаганда“, където „не можеше да се разчита на нито един българин“. Между другото примерите на Египет, Тунис и Босна бяха „пред очите на Европа“. Те подсказваха, че най-добрият изход е окупацията на княжеството, назначаването на руски генерал-губернатор и въвеждането на руски закони в България. „Няма съмнение — заключаваше царят, — че е настъпил моментът в България да се действа решително и да се приключи с всички тези въпроси.“.
Рублата, основа за русофилството в България
Към края на 1885 г. царското правителство успя окончателно да привлече цанковистите към себе си: „на първо време“ предложиха на Цанков „10-12 хил. франка във вид на персонална помощ“. След Цанков към чувала с парите се повлякоха Бурмов и Балабанов. От името на този „троен съюз“ до руския дипломатически агент в България бе подадено изложение с „клетвени обещания“ да действат „съгласно плановете на императорското правителство“. След това Министерството на външните работи започна да им отпуска по 40 хил. рубли на година. От своя страна триумвирите се задължиха да провеждат русофилска агитация в България и за всичко да се отчитат пред руското дипломатическо ведомство. Колкото и незначителна да беше отново „откритата“ и завербувана от царизма българска „общественост“, в условията на момента на царизма му се налагаше да я цени много.
Планът "Отвъддунавска губерния" в действие
Кабинетът на Цанков стана помощен апарат на руското Министерство на външните работи. Тогава от царската хазна в широка струя започнаха да се леят парични помощи за българските обществени дейци „за практическо провеждане възгледите на царското правителство за българските, работи“. Започнаха да се издават печатни органи, намиращи се под пълното разпореждане на руския дипломатически агент в София. Цанков и привържениците му действаха като агенти на царизма по създаване на отвъддунавска губерния.
Русофилската кучка започва да хапе
Руският военен агент в България Сахаров с помощта на подкупените от азиатския департамент цанковисти — началника на Военната школа в София майор Груев, заместника на военния министър Бендеров, капитан Радко Димитриев и други, подготвяше детронирането, като донасяше за всичките си мероприятия на началника на генералния щаб Обручев. През нощта на 9.VIII въоръжените заговорници проникнаха в двореца и принудиха княза да се отрече от престола. Едва ли са се чувствали твърде уверено — на княза бяха спешно връчени 55 хил. франка и под конвой той бе отправен на румънския бряг в Рени.
Стамболов, ловецът на русофилски кучки
Временното правителство, съставено от познати ни русофили, молеше царя да окаже на България военна помощ и парична подкрепа. Изглеждаше, че победата е съвсем близко. Но късметът отново не споходи царизма. На политическата сцена се появи фигурата на Стамболов, председател на Народното събрание, представител на идващата на власт млада търговска и промишлена буржоазия. Временното правителство падна, без да просъществува и три дни. Започнаха арести на причастните към въстанието лица.
Кучкарят от Кремъл е недоволен
Още през март 1886 г. официозът „Московские ведомости“ писа: „Единственото решение на настоящата криза е окупацията на България. В България е нужен не дипломатически представител при незаконно правителство, а комисар с диктаторски права за година или две.“
ПП: За организираните от Русия терористични акции и въоръжени въстания на русофилските кучки у нас в следващи публикации. Ще завърша постинга като ви припомня древното блогово поверие: Кастрацията на русофилската кучка няма алтернатива за суверенна България.
Няма коментари
